ЀТНОС

ЀТНОС м. Спец. 1. Народ, народност, обикновено в периода на националната държава или в рамките на многонационална държава. Историческият просперитет на даден етнос не бива да е за сметка на друг такъв. В противен случай европейският проект ще е поставен под въпрос. М. Мизов, ЕМЕ [еа]. Сръбският етнос в Косово съставлява малък процент от населението. Сега, 1999, бр. 160 [еа].

2. Племе, племенна група. Като подчертаваме .. приоритета на славянския етнос, който оформя основното съдържание на българската народност, ние трябва да изучаваме всестранно отраженията и на останалите етноси. Д. Ангелов, ОБН [еа]. Власите .. са самороден балкански етнос (наречени са още арумъни). Култ., 2005, бр. 16 [еа].

3. Разш. Група от хора, обикн. с общ произход, или населяващи една и съща територия, географска област, или населено място, които говорят един и същ език, или диалект, имат еднакъв бит, материална и духовна култура, традиции, историческа съдба, и някои особености на колективна психология и характер. В много селища от Силистренска област, в които населението от турския или ромския етнос е преобладаващо, пропуските в овладяването на българския език, правят децата .. социално уязвими. БЕЛ, 2003, кн. 6 [еа].

— Гр. Vинпт..

Списък на думите по буква