ЕТЮДЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕТЮ̀ДЕН, ‑дна, ‑дно, мн. ‑дни, прил. Книж. Който се отнася до етюд, който представлява етюд. В центъра на нашата работа стои задачата, да се овладее рисунъка и здравата художествена форма, особено при етюдните задачи по рисуване, живопис и скулптура. ЛФ, 1958, бр. 12, 3. Макар че се увлича някъде в детайли и етюдни подробности, художникът успява да посочи характерните особености на пейзажа. ВН, 1961, бр. 2942, 4. Ние мислим, че втората от тези статии трябваше да бъде по-сбита,.., да представи в етюдна форма възгледите на д-р А. Одена. П. П. Славейков, Събр. съч. VI (2), 252. Етюдни упражнения.