ЕФЕДРИН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЕДРЍН, мн. няма, м. Спец. Алкалоид, съдържащ се в някои видове ефедра или получаван синтетично, прилаган в медицината като ободрително, тонизиращо, възбуждащо и противовъзпалително средство. // Мед. Този алкалоид като медикамент. В случай, че съществува спастичен бронхит, трябва да се предписват антиспастични средства (.., ефедрин). М. Василев и др., ВБ, 81. За борба със сърдечно-съдовата слабост се налага инжектирането на.., ефедрин и др. М. Василев и др., ВБ, 562.