ЕФЀКТЕН

ЕФЀКТЕН, ‑тна, ‑тно, мн. ‑тни, прил. 1. Който създава, предизвиква ефект (в 1 и 3 знач.). Фани пристигна след няколко минути, както винаги, забързана и ефектна, в жълта кола, с жълти, до лактите ръкавици. Дори червилото ѝ имаше някакъв съмнителен жълтеникав отенък. П. Вежинов, БГ, 147. Тъй като обикновено е ефектен — пари за модни дрешки отпускат мама и татко, той ["градският полумъж"] кокетничи, докарва се. Хр. Домозетов, ОР, 121. Посещаваха го [бизнесмена] много ефектни млади момичета. ДТ, 1997, бр. 342, 8. Тоя жизнерадостен момък имаше голяма слабост към ефектните фрази и всякога щедро си служеше с най-хиперболични образи. Й. Йовков, Разк. II, 104. Но ако през онази дъждовна вечер,.., дрехите го правеха да изглежда някак скромен и свит, сега външността му бе ефектна и тържествена. Д. Димов, ОД, 119. Такъв беше неговият характер. Обичаше ефектните жестове, наполеоновските пози. Влечението към външен блясък, заедно с навика му да заповядва, да не търпи противоречие — ето "тайната" на успеха му. Л. Стоянов, Б, 27. Ефектен тоалет. Ефектна церемония. Ефектно начало.

2. Рядко. Ефективен. Още по-ефектен начин за концентриране на рудата е чрез плавене. Хим. IХ кл, 1950, 118. Тоя метод е бил извънредно много разпространен и е давал много ефектни резултати. Ал. Гетман, ВС, 201. Ефектен метод. Ефектна намеса. Ефектно лечение.

Списък на думите по буква