ЕФЕНДЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЕНДЀ, мн. ‑та, ср. Остар. Пренебр. Обикн. мн. Ефенди (във 2 знач.). — Вълците подушили, че месото е по-сладко на ефендетата, па докопали тях. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 206. През този ден са много мъчихме да ударим някого от турските агаларе, ефендета, бееве, но не можехме. НБ, 1876, бр. 40, 157. Два-три шамара и няколко заплашвания от страна на ефендетата, предразположиха го да изкаже всичко онова, за което е бил влязъл в града. З. Стоянов, ЗБВ I, 229.