ЕФЕНДИ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЀНДИ, мн. ‑та, зват. ефенди, ефѐндим и мн. (рядко) ефѐндилер, ср. Остар. 1. В Османската империя — форма за учтиво назоваване на заможен, образован мъж, на турски чиновник и др., или обръщение към такъв мъж, обикн. поставяно след името, титлата, чина му и под.; господар, господин. — Ефенди! — рече Кондо, като направи крачка към спящия ага. Д. Немиров, Б, 160. — Какво ще се смее, — казва сърдито беят.. — Ефендим, не бери грижа, работата е наред. Й. Йовков, СЛ, 16. — Аман, ефендим, предай ме на султановите хора, нека ме съди Диванът, нека изпати и тоя, що ме е изпратил. В. Мутафчиева, ЛСВ I, 479. Изправи се един от чуждите търговци..: — Защо ни каните и ни молите, вие, преспанци, туй не става сос покани и сос молби, ефендилер. Д. Талев, ПК, 138. ^● Обикн. след собствено име или титла, чин и под. — В Османската империя — почтително назоваване на мъж или обръщение към него; господар, господин. — Ще се позабави до половин час, инженер ефенди. Ив. Вазов, Съч. ХII, 119. Опити за пожар станаха и в къщята на терзи Коста.., както и в дома на Али ефенди, чиновник в австрийското консулство. НБ, 1876, бр. 41, 161.

2. Пренебр. Турски чиновник или служител в турската администрация. По лицето на ефендито се изписа удовлетворение. Ив. Вазов, Съч. ХII, 28. — Извинете ме, но отминете!.. И ефендито отмина. А. Страшимиров, Съч. V, 249. Тайни дружества, говорят писмата, са съставят вече навсякъде по нас. В тях участвуват,.., значителни лица от турската фанатическа секта и от младите ефендита — службаши в конаците. НБ, 1876, бр. 31, 121.

— Тур. efendi.