ЕФЕНДИЯ

ЕФЕНДИЯ, ‑ѝята, мн. ‑ѝи, м. Остар. Ефенди.Посрещнати бяха тия първи представители на турската власт в града.., а Вардарски се позабави в църквата, за да не става нужда да се кланят пред тия ефендии. Д. Талев, ПК, 488. И службата ми беше да подавам със сребърни филджани кафе на ефендиите и на бейовете, които доходяха в конака. Св. Миларов, СЦТ, 142. Отговаря баш папазът: / "Я не бой са, мое дяче, / дорде ни е хаджи Иван, / що му казват ефендия." Л. Каравелов, Съч. I, 54. — "Ефенди, ефенди, му викат! Отпей ми го тескерето, бога ти." — Не знам, бре синко, му рекол ефендията. — Ами како вака, ефендия со чалма, да не знаел да пейт! СбНУ ХХIХ, 199.

Списък на думите по буква