ЕФЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЀС м. Воен. Дръжка на сабя, шпага, меч или друго хладно оръжие, често изработена от злато, сребро, слонова кост и под., с украса. Когато файтонът застигна група селяни, Балчев ги изгледа кръвнишки, сложил ръце върху ефеса на сабята. Ем. Станев, ИК III, 174. Стиснал здраво ефеса на меча си, Аспарух жадно бе впил взор на изток. Д. Линков, ЗБ, 10. Срещнах го на прага. Беше наметнал пелерината си накриво, под нея се подаваше ефесът на шпагата му. Св. Славчев, БФ, 276.

— От нем. Gefäss през рус. эфес.