ЕФИМЕРЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФИМЀРЕН, ‑рна, ‑рно, мн. ‑рни, прил. Книж. Който трае кратко време; краткотраен, мимолетен, недълговечен. Колкото за французина, с него я свързваше едно ефимерно приключение при зимна обстановка в Баварските Алпи. Д. Димов, ОД, 77. Той [памфлетът] е ефимерен жанр, всичкото значение на който се изчерпва с влиянието му през момента, когато е произведен. Б. Ангелов, ЛС, 234. Същият шал, който Горазд подаде от врата си на Зорка .. Сега Андро го държи, удивен, че шалът е оцелял, а човешката нежност, която го предаде от едната ръка в другата, е била така ефимерна и вече не съществува. Бл. Димитрова, Лав., 285. // Който е преходен, временен, поради което не е съществен, не е от значение, не е важен. Между вдъхновителите на преврата и неговите изпълнители не бе останало сега от тая ефимерна обич нищо, освен взаимното обвинение в притворство. С. Радев, ССБ I, 312. Портата бързала да обяви ефимерните си сполуки за съдбоносна победа и мигновено да дари амнистия на държавните престъпници, които продължавали да узурпират властта ѝ по места. В. Мутафчиева, КВ, 148. Единствената ми утеха е, че съм все още жив, но такава утеха е доста ефимерна, нищо не се знае какво ще стане утре или вдругиден. П. Незнакомов, ЖВ, 15.

— От гр. T5ήμερος през фр. éphèmère. — Друга форма: ефемѐрен.