ЕФИРНО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФЍРНО. Книж. Нареч. от ефирен. Тихо заваля снегът и изпълни въздуха с едва доловимо и кротко шумолене. Като че от небето се спущаха безбройни, ефирно леки завеси. Ем. Станев, ПЕГ, 21. Там е и сребърната пчелица с ефирно тънички крилца. Ст. Марков, ДБ, 195. Тя танцуваше плавно, ефирно. Нова телевизия ще продължи да се разпространява ефирно само в София и района, а в страната — по кабел. ДТ, 2001, бр. 187, 11.