ЕФРЕЙТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕФРЀЙТОР м. Воен. 1. В армията и в някои полицейски части — воинско звание (чин) с една степен по-високо от редник. След капитулирането на французите в крепостта бях повишен в чин ефрейтор. Ал. Гетман, ВС, 152. Ако служеше сѐ там, беки щяха да те произведат досега нещо в чин — ефрейтор или младши. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 376. — Скачай, че дяволите ще те вземат! — кресна почти в лицето му ефрейтор Диневски и посегна да го свали от леглото. Б. Несторов, СР, 43.

2. Лице с такова звание. Навярно Карталов, ефрейторът,.., е поставил тоя часовой на прозореца. Й. Йовков, Разк. III, 43. Тук не можеше да го види кондукторът или подофицерът, нямаше да го изпсува ефрейторът, който иска, "да си изкара яда" от офицерите, върху гърба на бъдещия офицер. Д. Добревски, БКН, 13. На вика на часовоя се притекъл намиращият се наблизо ефрейтор, който подирил да хване тайнственото бяло същество. Св. Минков, ПК, 5. След като рапортува за извършената работа, ефрейторът се помая, очите му хитро заблещукаха. Б. Несторов, СР, 202. При съставянето на сборника ["Балканската война"] .. да вземат участие, не само различни категории войници (граничари, барабанчици, подофицери, ефрейтори), но да има и един войвода от Македоно-одринското опълчение. Н. Хайтов, П, 258.

— От нем.Gefreiter през рус. ефрейтор.