ЕХА —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀХА и (удължено) ѐх-а-а междум. Разг. Вик за изразяване на приятна изненада или задоволство, добро разположение или самочувствие. — ХА̀ наздраве, дядо Хаджия! Ех‑а-а! Като мед,.., па реже, реже, като с нож... Т. Влайков, Съч. I, 1925, 151. — Еха-а-а-а!.. Де да забележим, че си дошел, а? Я забий един гвоздей на долния праг, та да се запомни! Д. Немиров, Б, 99. Всичко има на софрата. Всичко, каквото е измислил тате, когато е минавал край магазините с хубавите неща. Еха, яде се не на шега! Д. Немиров, КБМ, кн. 1, 43-44.