ЕХИДСТВО —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХЍДСТВО, мн. няма, ср. Книж. 1. Ехидност. Едно от най-лошите му качества е ехидството.

2.Израз, изразяване или проява на ехидност. Но мъжът срещу него изведнъж го загледа с други очи. Те почти се смееха, без подигравка, без ехидство — младият офицер се забавляваше. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 342. Разговорът му със Стен започна с ехидство и продължи все по-ожесточено. Вл. Зарков, ФП (превод) [еа]. Време / дошло е — сяко зло да бъде модно / .. / .., измяна и ехидство. Ст. Михайловски, Мис., 1896, кн. 3-4, 178.