ЕХИНОКОК —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХИНОКО̀К, мн. няма, м. 1. Зоол. Вид плосък червей, дълъг 3-5 мм, с тяло, съставено от глава с кукички и няколко членчета, който паразитира в тънките черва на кучето, чакала, вълка, рядко котката и др., а в стадий на ларва — и в организма на човека, като причинява ехинококоза; кучешка тения. Echinococcus. При животните съществуват и редица опасни паразити, които могат да се предават на човека:.., ехинокок (кучешка тения), свинска тения, говежда тения,.. и др. НТМ, 1961 кн. 9, 27. Могат да се емболизират и паразити, например ехинокок — през чернодробните вени в белия дроб. Б. Кърджиев, ОПА, 147. // Ларвата на този червей. У човека никога не се развива самата тения, а нейната зародишна форма — ехинококът, следователно човекът за тази тения е междинен хазяин. Б. Кърджиев, ОПА, 254.

2. Мед. Ехинококоза; ехинококова болест, кучешка тения. Ехинокок на черния дроб.

— От гр. Tχqνος 'таралеж' + kókkos 'зърно, костилка'.