ЕХОГРАФИЯ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХОГРА̀ФИЯ, мн. няма, ж. Мед. Метод за медицинско изследване и диагностика, при който се наблюдава отражението на ултразвукови вълни в органите, изследвани с помощта на ехограф. Доказва се [болестта] с лабораторно изследване и ехография на органа. ВЖ, 1999, бр. 16, 8. Ехографията се използва в гастроентерологията, кардиологията, акушерството и гинекологията, ортопедията и други области, като приложението ѝ все повече се разширява.