ЕХОЛОКАТОР —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХОЛОКА̀ТОР м. 1. Техн. Устройство за дистанционнно откриване на предмети и установяване на мястото, където те се намират, чрез използване свойството на звуковите вълни да се отразяват от срещната преграда. Освен миниатюрните ултразвукови ехолокатори,.., инженерната наука работи и за създаване на големи и свръхмощни устройства. Ц. Цанев и др., ЧП, 71.

2. Зоол. Биологично средство, приспособление или специален орган при някои животни, чрез който те се ориентират в околната среда, използвайки същото свойство на звуковите вълни. С помощта на своя биологичен ултразвуков радиолокатор или по-точно ехолокатор,.., прилепите безпогрешно се ориентират. Ц. Цанев и др., ЧП, 31.