ЕХОЛОТ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХОЛО̀Т м. Мор. Хидроакустичен навигационен уред за измерване дълбочината на морското дъно и за откриване на подводни скали, подводници и др. от разстояние, чрез отчитане на времето, за което ултразвук се отразява от тях. Измерването на океанските и морските дълбочини е започнало преди около две столетия, отначало с несъвършени уреди, а сега с уреда ехолот. Той автоматически измерва и отбелязва дълбочините. Данните на дълбочините се нанасят върху морски карти. Георг. VIII кл, 1958, 77.