ЕХОЛОТИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХОЛОТЍРАНЕ, мн. ‑ия, ср. Мор. Отгл. същ. от ехолотирам и от ехолотирам се. Стана нужда не само бързо и системно да се измерват дълбочините [на водите] (чрез ехолотиране), но също така да се извършват и подводни звукови наблюдения. С. Влахов, ЖЗМ (превод), 4. Чрез ехолотиранията бяха открити значителни падини и жлебове в дъната [на моретата и океаните]. В. Врански, ФП, 104.