ЕХТЕНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕХТЀНЕ, мн. ‑ия, ср. 1. Само ед. Отгл. същ. от ехтя. Гората посинявала, а той се ослушвал в ехтенето на водните падове. Ст. Сивриев, ЗСБ, 150.

2. Ехтеж. Планинските водопади гърмяха наблизо и пълнеха цялата околност с диво ехтене. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 26. Жените виеха, децата деряха гърлата си, сякаш ги колеха, и всичко това се сливаше с едно общо, страховито ехтене. Д. Ангелов, ЖС, 655. След толкоз дни на запустение отвориха пак железните врати на църквата,.. и старата камбана огласи околността със своите тържествени празнични ехтения. Г. Райчев, Избр. съч. II, 60. Хорът заглъхна и в тишината на храма шумът от стъпките се разпиля на хиляди шепнещи ехтения. Ст. Загорчинов, ЛСС, 64.

3. Прен. Остар. Стон, вопъл. Те [европейските дипломати] отначало чуваха ехтенето само на едно племе,.. после на две, на три.. Тия племена се бияха отчаяно за избавлението си. НБ, 1876, бр. 30, 115. Народе злощастний!.. Ти клатиш глава, но никой не иска да разбере ехтенето ти! НБ, 1876, бр. 41, 159.