ЕЧЕМИЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЧЕМЍЧЕН, ‑а, ‑о, мн. ‑и и (рядко) ‑чна, ‑чно, мн. ‑чни, прил. 1. Който е на ечемик1 или от ечемик1. Лъхна го мирис на ечемичен клас. К. Петканов, ОБ, 72. Добичето ровеше в яслата, фучеше от бързина, тъй лакомо ядеше ечемичената плява. К. Петканов, Х, 25. Весело се смеят слънчогледите, жълтеят се като огромни сламеници ечемичени стърнища. Ем. Станев, ЯГ, 13. Тази година жътвата на ечемика започна по-рано.. Едри са класовете, тежки са ечемичените зърна. ВН, 1958, бр. 2131, 1.
2. Който е засят или е бил засят с ечемик1. Димовица ожъна ечемичената нива сама. К. Петканов, МЗК, 221. Сутринта Ангел изпрати по земляка си Георги писмо до Ветрен,.., а след успешната проба на ечемичения блок, отиде при партийния секретар. С. Северняк, ОНК, 107.
3. За фураж, храна — който е приготвен от стеблото или зърната на ечемика. Нашите .. приучват прасетата на хранене още от третия-четвъртия ден след раждането.. На четвъртия ден дават ечемичено брашно. ОФ, 1950, бр. 1905, 4. Сутрин ги [свинете] храня с ечемичена ярма по 800 грама на свиня-майка. ОП, 292.
4. Който е приготвен от брашното, получено от смлените зърна на ечемика. Когато се появи отново, жената се огледа внимателно наляво и надясно и приближавайки се плътно до Куман, мушна му две ечемичени питки. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 58. Ечемичена каша.
— Други (диал.) форми: ечмѝчен, ячмѝчен и ечумѝчен.