ЕЧМИК —Речник на българския език — алтернативна версия
ЕЧМЍК1, мн. ‑ци, след числ. ‑ка, м. Диал. Ечемик1; ечмен.Но гълъбът се изгубва в самотните дървеса, сред високите ечмици, и той [Сандалов] отново се унася в светли мисли. Ив. Каратонски, Разк. I, 111. Времето пригоди за оран. Тополчани тръгнаха из полето и в десетина дни засяха есенните ечмици. К. Петканов, Х, 67.