ЕШ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀШ, ѐшът, ѐша, мн. ѐшове, след числ. ѐша, м. Разг. 1. Един от двата предмета, които образуват двойка, чифт. Първата му работа тук била, да надникне в шкафчетата за обувки и да види, къде е ешът на намерената от него. Й. Попов, БНО, 107. Къде е ешът на този чорап? // За добитък — едното от двете животни, които се впрягат заедно. Ще продаде тогава три-четири овнета и ще си купи еш на тяхното воле. Т. Влайков, Съч. II, 110-11. "Дървата пренесохме с неговата кола, защото нашият Белчо умря, а еша му продадохме." Г. Караславов, Избр. съч. I, 106. "Даначето да гледате добре и да го научите да се води, и да не бяга, защото лятос ще му купим еш, и ще ги научим да орат, а пък старите ще продадем." К. Калчев, ПИЖ, 183. В района Млечен път на сто чифта един може да се намери сдружен. А всички "маджурски" чифтове [волове] са много добри ешове. Д. Вълев, Ж, 57. // За животно — единият от брачна двойка; другар, партньор. Ешът на гълъба, сивата гълъбица, видя туй нещо и тозчас отлетя от господа, вдън гори Тилилейски. Хр. Пелитев, ПЕБ, 51-52. Може би, обсаден [таралежът] от строежа, / той на времето не е успял / да избяга. И търсейки еша си, / днес се щура из този квартал. В. Сотиров, 45 СС, 42.

2. Човек или предмет, подобен, равен, съответстващ на друг. Е, зер, дядо Хаджия, като всеки имотен човек, търсеше си еша. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 120. Лило, Лило, ама всеки ли е като Лило? Ех, весела му

майка, момък, момък, та еша му не можеш намери! М. Георгиев, Избр. разк., 51. Подкараха един до друг. Старата "Мифа" на Васил, стегнатичка и всяка събота мазана с автомобилно масло, не беше еш за разхлопания велосипед на Белича. Л. Михайлова, Г, 119. // Диал. Другар. — Един човек, като не разбира душата на другаря, като му пресича пътя, от него добро не чакай. Еш той няма да ти стане, пък ако ще да е от злато направен. И. Петров, НЛ, 193.

3. Диал. Впряг. Какво е виновна тя? И нейните китки беше носил друг, ама на̀ — времена... Впрегнаха се в един ярем като добичета от чужди ешове трийсет и осем години. Л. Михайлова, Ж, 94.

4. Диал. Число, което може да се дели на две; четно число. Четири, шест, осем са еш, а три, пет, седем не са еш. Н. Геров, РБЯ II, 13.

◊ Еша ми няма. Разг. Няма равен на мене, никой или нищо не е като мене, не може да се сравни с мене (обикн. за човек с отрицателни качества). — Познавам тука едно семейство. Мъжът е арматурист... Като го гледаш, ще речеш ангел е. А той е един нехранимайко, еша му няма. Й. Стоянов, ПД, 52. "Ама че хитрец! Ама че лъжещ, гдето еша му няма нийде по света!" — завика той. Б. Обретенов, С, 207. — За пране, за разплитане на чорапи, за разваляне на стореното вече, еша ти няма, бай Димо. П. Ангелов, Ж, 112.

— Тур. eş.