ЕША —Речник на българския език — алтернативна версия

ЀША, ‑иш, мин. св. ‑их, несв., прех. Диал. Правя нещо да стане еш с друго. А след няколко години, като порасне галенцето, ще ги еши с тормакинята. Ил. Волен, РК, 7. еша се страд.

ЀША СЕ несв., непрех. За добитък — мога да търпя другаря си, с когото съм впрегнат, свиквам, привиквам в един впряг. Цял месец той беше болен, докато най-после добичето оздравя. После все гледаше да го не пресилва, подвърза изпърво ярема, товара да падне повече на оная лудата,.., дето не дава с остен да я докачиш,.. Колко, колко борба после докато ги научи да теглят, да се ешат. Ст. Даскалов, БМ, 269. // Сдружавам се с някого. Саможив е, не се еши с никого.