ЕШАРФ —Речник на българския език — алтернативна версия

ЕША̀РФ, мн. ‑ове, м. Книж. Ешарп. Между дебелите стволове на дърветата.. се провираше жълтобакърена есен, с туника от окапали листа и с ешарф от бяла мъгла, който се влачеше подире Ј. А. Гуляшки, ЗВ, 368.

— От фр. йcharpe през рум. eşarfг.