ЕШАФО̀Д

ЕШАФО̀Д м. 1. Истор. Издигната на публично място площадка, трибуна, на която са се изпълнявали смъртните присъди и други публични наказания. Връзват назад ръцете на Фучик и го повеждат към килия № 4, мястото за екзекуция.. Фучик стъпва на ешафода. В. Геновска, ПЮА, 151-152.

2. Прен. Смъртна присъда, смъртно наказание. Юго моли американската република да спаси Джон Браун от ешафода, който го застрашава на 16 декември.. Напразно! Джон Браун е бил обесен. Н. Лилиев, Съч. III, 161. Да бягам, аз не съм навикнал, дори и ешафод да висне над главата ми. П. П. Славейков, Събр. съч. VII, 149.

— Фр. échafaud през рус. эшафот. — Всеобща история, 1867. — Друга (остар) форма: ешафо̀т рус.

Списък на думите по буква