ЕШКИНДЖЍЯ

ЕШКИНДЖЍЯ, мн. ‑ѝи, м. Индив. Доброволец, опълченец за водене на бойни действия или за помощна работа в обоза, тила. Но в паниците скоро задимя гореща овнешка чорба, докато върху чуловете белееше купчина истински пилаф, с масло, а ешкинджиите разнасяха пълни чували топъл хляб — по хляб на човек. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 138. Ешкинджия — опълченец. В. Мутафчиева, ЛСВ II, 595.

Списък на думите по буква