ЕЯЛЀТ м. Истор. Голяма военно-административна област в Османската империя през ХVI-ХVIII в. Европейската част на Османската империя, към която в ранно време се числили шест области (еялети).., е обхващала и България. СбНУ ХХХIII, ХLIV.
— Тур. eyalet.