НА —Речник на българския език — алтернативна версия
НА предл. (без удар.). I. За изразяване на притежателни отношения. 1. За означаване на притежание, принадлежност. Ако не знае де е къщата на геройската майка, баба Тонка,.., как ще сполучи да се срещне с Левски. Ив. Вазов, Съч. VI, 60. Две врабчета си направиха гнездо сред лозето на един мързелив човек. Ел. Пелин, ПР, 129. Образът на Станкул непрекъснато беше пред очите ѝ. Ст. Марков, ДБ, 462-463. Гората беше глуха. Чуваха се само гласове на птици. А. Каралийчев, В, 108. А там — / високо в небето, / чудно / трептяха пак на чайките крилата. Н. Вапцаров, Избр. ст, 1946, 33. // За означаване на част, подразделение на нещо. Дядо Стоил се намести .., и почна да развива вървите на цървулите си. А. Каралийчев, В, 27. Правят приклади на пушки, ремонтират стари оръдия и пълнят снаряди. Д. Кисьов, Щ, 82. Тежко заскърцват главините на натоварената кола. З. Сребров, Избр. разк., 231. Покрив на сграда. Връх на планина. Първо действие на представление. Първа част на концерт.
2. За означаване на присъщ, свойствен за някого предмет, признак, действие и под. Тя се отдалечи с походката на вълчица. Елин Пелин, Съч. III, 15. С погледа смутен и влажен на прокудена русалка, / между масите пристъпя и предлага плахо тя: / златожълти хризантеми. Хр. Смирненски, Съч. I, 38. Две хубави очи. Душата на дете. / В две хубави очи; — музика — лъчи. П. К. Яворов, Съч. I, 80. Часто в улицата людна / виждах някъде отива / някоя жена красива, / някоя девойка чудна: /.. / С морни очи на газела, / и с омайност на сирена. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 204.
II. За изразяване на пространствени отношения. 1. За посочване, че повърхността (връхната, външната страна) на нещо е мястото, където се намира някой или се извършва, проявява, става нещо; върху. Иконописецът беше полегнал на одъра... и спеше. Й. Йовков, Ж 1930, 70-71. Гледам: тя стои там при масата, държи свещ в ръката, една вулия на масата. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 178. — Вижте какво, господин Оле-затворѝ очички! — каза старият портрет, който висеше на стената до леглото. Св. Минков, СЦ (превод), 26. На хълма сред село Подгоре,.., се белееше нова черква и .. около нея се трупаше народ. Елин Пелин, Съч. III, 89. Продължи / безкрайно сетний звук, и легна, и тежи / той като камък на гърдите. К. Христов, ЧБ, 223. Лежи юнакът, а на небето слънцето спряно сърдито пече. Хр. Ботев, Съч. 1929, 15. // За посочване, че повърхността (връхната, външната страна) на нещо е мястото, където се поставя, намества, попада нещо или се разполага, появява някой; върху. — Знам де е кутията с кафето и шекеря, избъбра Генко, като остави Юрданча на коленете на дяда си. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 16. Престорено зарадван, той се върна и седна на пейката. Й. Йовков, Ж 1945, 22. По едно време той рече: — Отче, знаеш ли, има една песен: "Вдовецът е тежка слана, на що падне, попарва го, момъкът е росна роса, на що падне пониква го". А. Дончев, ВР, 182. Но дай си, майко, дай ръката. / На гръд ранена я сложи. П. К. Яворов, Съч. I, 20. Той постави червейче на въдицата. △ Перлите са нанизани на рибарски конец. // С предл. от и две еднакви същ., свързани с предл. на: от... на... За означаване, че действието последователно преминава от едно място на друго или от един предмет на друг от един и същ вид. Птиците прелитаха от клон на клон. △ Децата скачаха от камък на камък. △ Чантата се предаваше от човек на човек. // За посочване на място (части от тялото), където се облича, нахлузва, поставя нещо. Из нея [портата] с припрян говор излязоха снахите .. боси, заденати с бели пребрадки на главите и със сърпове в ръце. Елин Пелин, Съч. III, 33. Жена му влизаше и излизаше, шумейки с копринената, залепена на стройната ѝ снага рокля. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. Той внимателно сложи шинела си на плещите ѝ. △ На кръста си беше сложила красив черен колан. △ Отдалече се виждаха на краката ѝ красиви ботуши.
2. За посочване на място, предмет, пространство, в чиито граници се извършва, става, проявява нещо или се появява, влиза някой, нещо. На Бърдо, на механата, засвириха цигулки. Й. Йовков, СЛ, 66. На станцията нямаше кола и аз блъсках пеши. Елин Пелин, Съч. III, 33. Заекът от памтивека помни, че не трябва да излиза на просека, а Трифон стои с пушката баш на просеката. Й. Радичков, СР, 115. Но кога се намери на двора, той заскори с голяма увереност и влезе в нартиката. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 149. Кавал свири на поляна, / на поляна, край горица. Хр. Ботев, Съч. 1929, 24. На пазара в града се продаваха в изобилие плодове и зеленчуци. ● В съчет. с названия на географски понятия. За посочване на места (части на света, страни, градове), в чиито предели се намира, осъществява или разпространява нещо. Езерото — .. — което ще се налее в долините .. ще представлява язовир — .. най-големият на Балканския полуостров. З. Сребров, Избр. разк., 225. На Витоша са построени много хижи. △ Тя прекарва почивката си на морето.
3. Прен. За посочване на място, където, чрез което се проявява някакво (обикн. душевно) състояние, чувство. Нямаше нужда да бъде човек физиономист, за да познае по бръчките на челото,.. че тия чувства бяха гняв, негодувание, отвращение. Ив. Вазов, Съч. IХ, 158. Таман да зине стрина Венковица и да каже, каквото ѝ беше на сърцето и на устата, превари я чичо Венко. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 180. Усмивка цъфне на лицето. П. К. Яворов, Съч. I, 45. — Що ти й на сърце, грижен акранин? / "Двойна неволя, верни другари: / грижа на сърце, аман на душа — / гори едното, друго задуша — / вихром се дигат спомени стари. П. П. Славейков, ЕП 1907, 104. На съвестта му тежеше нещо.
4. За посочване на посоката, където се извършва нещо или накъдето някой, нещо се придвижва. На запад бавно догаря залезът. Др. Асенов, СВ, 153. Влакът потегли на изток с гръм и шумотевица. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 5. В ранната вечер без звук / ято подгонени птици / дружно отлитат на юг. Н. Лилиев, Ст 1932, 88. // За посочване накъде е обърнат, насочен или разположен някакъв предмет, обект. Новите къщи, с бели стени,.., с прозорци на юг, ще приберат преселниците до новото строително чудо. З. Сребров, Избр. разк., 187. Прозорецът гледа на улицата. △ Пътеката излиза на езерото.
5. Обикн. в съчет. с качвам се. За посочване на влизане, настаняване в превозно средство. Да се качим на трамвая и да идем в централния парк. Ал. Константинов, БПр, 1893, кн. 3, 49. Имаше дни, когато Боян не дочакваше съботата, качваше се на влака и пристигаше при нея в Перник. М. Грубешлиева, ПИУ, 167. Без да каже нещо, като покашлюваше,.., Манолаки се качи на каруцата. Й. Йовков, ЧКГ, 138. Малко преди определения час Раковски се пристегна в червения мундир,.. и се качи на файтона. Ст. Дичев, ЗС I, 244. // За посочване на качване, настаняване, възсядане върху средство за придвижване (ездитно животно, велосипед и под.). Качил се чичо Пею на кобилата си и тръгнал за града. Елин Пелин, ПР, 132. Гюргя помнеше много добре деня, в който напусна своето село.. Баща ѝ я качи отзад на седлото,.., и тръгнаха към града. Г. Райчев, В, 20. За един миг не се видяха вече по пътя други освен конниците, които бързо се качваха на конете. Ст. Загорчинов, ДП, 341. Другоселецът качи момчето си на магарето и поведе добичето надолу. Г. Караславов, СИ, 41. Качи се на мотора и полетя към града.
6. За посочване на място, в непосредствена близост до което или около което се извършва, става или се намира нещо; до, при, около. Онбашият предпочете да го варди на вратата, а не да го хване в черковата. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 147. На прага се показа млада жена с хубаво, но малко бледо и полиняло лице. Й. Йовков, Ж 1945, 40. На една маса до широките прозорци срещу летището седеше нашият радиотелеграфист. Г. Белев, КВА, 25. // За посочване на близост до предмет, чрез който или в досег с който се работи, изпълнява нещо. — Ти? И ти искаш [роля]? Тогава ти ще си на бюфета. Ив. Вазов, Съч. VI, 23. На рояла свири Тамара Янкова. △ На кормилото днес е новият офицер.
7. За посочване на предмет, който поддържа друго нещо, който е опора, основа на друго нещо; върху. И Марко ги въведе в стаята, която тозчас се осветли хубаво от два спермацетови свещи, закрепени на лъскави пиринчени свещници. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 30. Дядо Йордан седеше гологлав пред вратата .., поправяше някакъв скъсан оглавник и говореше с дядо Матей Маргалака, който стоеше пред него с вила на рамо. Елин Пелин, Съч. III, 30. И тоя път,.., пред него / запре, на рамо с менците ковани. П. П. Славейков, ЕП 1907, 157. // За посочване на предмет (обикн. част на тялото), който служи за опора на някого, с който някой се опира, подпира; върху. Той легна цял на гърба си в тъмното дъно на долчето. Ив. Вазов, Съч. VI, 67. Под стряхата стои на един крак петелът. Елин Пелин, Съч. II, 100. — Кое, — попита изповедникът, повдигна се на пръсти и широко отвори очи. Елин Пелин, Съч. IV, 42. И виждам те унесена в мечти / за мен, подпряла чело на ръцете. П. П. Славейков, СЩ 1916, 18.
8. За означаване на някакво действие, дейност, занимание на някого на определено място. Веднъж жертви .. станаха и двамата часовои, които стояха на пост пред па‑
латката. Св. Минков, ПК, 5. Тези войници може би не съзнаваха, че са на война. П. Вежинов, ВР, 175. Димитър Карамана се връщаше от поляните .., където стадото му беше на бачия. С. Воновски, СХ, 113. Всяка сутрин съм на училище, а след обяд — в къщи. △ Цял месец прекара на риболов. △ Той беше на лов. △ Добитъкът е на паша. // За означаване на някакво положение, състояние, участие на някого в нещо. Сега да има някой да освободи Македония, докато е нашата партия на власт, че аз да те науча тебе, какво се казва келепир. Ал. Константинов, Съч. I, 211. За тая цел той бива пуснат на свобода с уверението, че ако узнае къде се крие Левски, властта ще му изплати дълговете. Ив. Унджиев, ВЛ, 128. Той е на висок пост. // За означаване на място, сфера на някаква дейност, където някой взема участие, (като възприема, гледа, слуша и под.). А ротата се връщаше от съседното село, където поручик Манев ги беше водил на кино. П. Вежинов, ВР, 191. Седя на лекции. △ Снощи те бяха на концерт. △ Ходя на курс по английски.
9. За посочване на място, характеризиращо се с някакъв признак, някакви условия, при които се извършва нещо или в които се намира някой, нещо. Изворът блика на завет, в една падинка, покрай буковата гора. Ст. Станчев, ПЯС, 25. На сушина под стрехата, Петко поправяше някакво колело. Елин Пелин, Съч. III, 57. И тогава,.., излезе кърт на слънце. Излезе, огледа се и видя, че той е прегризал .. корена. Н. Хайтов, ШГ, 277. И първо кокиче на припека цъфна, / събрало във чашка последния сняг. Бл. Димитрова, Л, 260.
10. В съчет. със същ. за посока или с числ., същ., означаващи мярка, и обикн. с предл. от. За определяне местоположението на нещо чрез уточняване на посоката, разстоянието, отстоянието му по отношение на някого (обикн. на говорещия) или на нещо. На юг от ливадата се изпречваше каменната ограда. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 193. Ех, с твоята пушка, аз бих ударил врабче на триста крачки. Елин Пелин, Съч. I, 217. Алгара е много заинтересувана, тя пристъпва все по-близо към Ферина, на стъпка от нея е, ала не смее да погледне през прозореца. Г. Райчев, ЕЦ, 38. С всички сили тича по изгорено от сушата поле към спасителната бледозелена ивица кукуруз, на четиристотин или петстотин метра от чешмата. Ем. Станев, ВТВ, 5.
III. За изразяване на отношения за време. 1. За означаване на времето, когато се извършва, става нещо. Хаджи Генчо е такъв един българин, какъвто се редко ражда и на Еньовден. Л. Каравелов, Съч. II, 1. Горският пак не дойде. Той не дойде и на четвъртия, и на петия ден. Елин Пелин, Съч. II, 54. Другият чадър,.., Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят. Св. Минков, СЦ (превод), 15-16. "- Аз съм най-деликатно цвете; / .. / И на Великий петък мен поднасят в храмовете!" Ст. Михайловски, ФСС, 486. ● За означаване на дати. Всяка пролет на 11 май стават шумни тържества. П. П. Славейков, ОБ, 9-10. Пенсията е определена до стотинчица,.. Получа я на трето число, жената ме посрещне в засада и — горе ръцете! Обискира ми джобовете и хастара, даде ми десет стотинки за една малка "Арда" и ме остави да цъкам и скърбя. Г. Краев, АЗ, 13. ● В съчет. с час. Остар. В (в 4 знач.). И заптиетата .. знаеха, че Ахмед ага отива да прави изпит на тоя час. Ив. Вазов, Съч. VII, 59. На часа десет и четвърт на трибуната се изкачи Илия Вълчев. С. Радев, ССБ II, 313. Ловците не се озоваха с голяма готовност. От шестдесет хиляди членове, които броеше съюзът, взеха участие само двадесет и пет хиляди души.. Тия двадесет и пет хиляди души се явиха всички с по сто патрони в раницата точно на уречения час. Елин Пелин, Съч. IV, 234-235. "Кажете, можете ли Вие откровен / на всеки час да бъдете към мен, / при всички случаи?" К. Христов, ЧБ, 171.
2. Обикн. с отгл. същ. За означаване, че в един от моментите на по-продължително действие или обстоятелство, се извършва, проявява нещо. Гороломов си спомни за двамата горски стражари, които беше срещнал на влизане в селото. Й. Йовков, ПГ, 251. На връщане минавам покрай Александър Невски и улица "Регентска". Л. Стоянов, Х, 157. Поручикът се поокашля, после каза внимателно: — Помниш ли какво си говорихме на тръгване от България? П. Вежинов, ЗЧР, 88. — И внимавай.. внимавай.. — промърмори на изпроводяк жена ми с някакви особени, многозначителни интонации. Др. Асенов, СВ, 57. Козарят привърши работата си на развиделяване. Й. Радичков, СР, 39. — Срещна ме на ранина майстор Янко. Р. Стоянов, М, 11.
3. За означаване едновременно на времето и мястото, където нещо се извършва или се проявява. Нервите ни бяха разнебитени от мъките в полицията, от напрежението на съдебния процес. Ем. Манов, ПЯ, 92. Първата репетиция ми даде кураж, а на втората ме е страх. Ст. Грудев, АБ, 27. На обсъждането се направиха задълбочени изказвания. △ Ще се видим на есенния панаир. △ Запознахме се на симпозиума.
4. За означаване на период, междина от време, в чиито граници се проявява някакво действие или състояние. Кой ли на младини не се е стремил да бъде красив и представителен, кой ли не е предпочитал танците пред Бетовен? Др. Асенов, СВ, 41. Неговите дарби и на стари години са сѐ тъй високи и плодовити,.. Под неговото вещо перо наново оживяха нашите хубави нрави и
обичаи, нашият простичък живот преди и в първата година след Освобождението. М. Генов, СбЦГМГ, 399. Какво има Цвета? — Една хубост!.. Де да имаха имот, да донесе нещо, а то... — Е, хубава работа! -... На тия години така да мислиш! Елин Пелин, Съч. III, 115. Чувствувам, че съм негли смешен на тая възраст да изпадна в такова юношеско увлечение. Но какво да сторя? Ив. Вазов, ПЕМ, 133-134.
5. В съчет. с числ. или колич. местоим. и същ. за време. За посочване на период, през който някакво действие се повтаря. Знаеш ли що е бяла лястовичка? Тя, кай, на сто години я се появи веднъж, я не. Й. Йовков, ВАХ, 114. Проверката на постъпилите данни се прави на осем ча̀са. △ Наблюденията се извършват на равни интервали.
6. В конструкция с предлог от и повторено същ. за време, съединено с предлога. За означаване, че постепенно, с течение на времето, означено от съществителното, действието, събитието се извършва, проявява все повече, по-силно, в по-голяма степен или все по-малко, по-слабо. Сенебирските братя богатееха от година на година. Й. Йовков, ВАХ, 139. Той вървеше машинално напред, като в сън, тласкан и застъпван от буйните тълпи, от час на час по-големи и по-зверски весели. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 141. От минута на минута младата жена имаше чувството — все по-ясно и по-тревожно — че се движи в някакви глухи, дълбоки и потайни низини. К. Константинов, СЧЗ, 51. Положението .. продължаваше да се влошава. Малките им [на Бенко и Манило] спестявания намаляваха от ден на ден, а за .. работа нямаше никакви изгледи. Ал. Бабек, МЕ, 241.
7. В съчет. със същ. като минута, момент в мн. За посочване, че в отделни, редуващи се части от време, се проявява, става някакво действие, събитие. На минути тия раздирателни звукове,.., наумяваха хъркането на циклоп и правеха будният момък да се обърне зачуден към него. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 10. Политическите новаци са уплашени, нервни, неспокойни, на моменти се замислят дълбоко и дори мечтаят гласно за хубавия свободен живот навън. Г. Караславов, Избр. съч. VIII, 156. "От какво са тези сълзи?" питаше се тя. Дали затова, че на моменти се чувствуваше ужасно самотна,.. или за това, че край нейния мил Кирилчо сега дебнеше смъртна опасност? Г. Караславов, ОХ IV, 262.
8. В съчет. с членувано същ. като минута, секунда, миг, момент. За посочване, че нещо се извършва, става за, след съвсем кратко време; веднага. Като разбрах, че идат сватовниците .., изтичах до вкъщи..: "Бабо, идат!" — и на минутката се върнах при дядо и тате. И. Петров, ЛСГ, 11. А птичето изпискало към безумника: — О, безумни глупецо, аз не ти ли казах да помниш моите три поръки през целия си живот? А ти още на минутата ги забрави и ето как глупаво се измами. Ц. Церковски, Съч. III, 286. Запееха ли [петлите], от двете къщи на срещуположните прозорци на секундата се появяваха Ламбрин и Сандо. Цв. Чалъков, ЗИК, 61. ● С нечленувано същ. миг. Остар. Бях видял само на миг това страшно и диво зрелище, и веднага обърнах очите си да го не гледам. К. Величков, ПССъч. I, 10. И моя дух на миг от бойните полета / прибра се тук. Ив. Вазов, Съч. V, 157.
IV. За изразяване на обстоятелствени отношения за начин, условие. 1. За означаване как (по какъв начин) се извършва, проявява действието, изразявано от глагола. И сякаш там не човек свиреше, а тия звуци се раждаха из самата нощ, трептяха, издигаха се на широки вълни нагоре към небето, Й. Йовков, Ж 1945, 29. Най-свидният спомен .. беше образът на майка му.. Виждаше я в спомените си как влиза сутрин в детската стая с чаша топло козе мляко, което трябваше да пие на глътки през бъзова цев — за здраве. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 430. Човекът с каскета намали оборотите... но не го [мотора] загаси, а го остави да пумка на пресекулки. Й. Радичков, СР, 212. Бакалинът не даваше вече на вересия. Н. Тихолов, ДКД, 147.
2. За означаване на обстоятелства, при наличието, в условията на които се извършва някакво действие. Два едри черни коня лъщяха на слънцето. Й. Йовков, Ж 1945, 41. И да знаете как леко и весело се играе и тропа на тия кръшни песни вечер, по хлад. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 43. Бива си ги момите. Я гледай как се извиват като фиданки на вятър. С. Бановски, СХ, 78. Той разпозна на слънчевото освещение един червен пряпорец. Ив. Вазов, Съч. ХХIII, 182. Там, над чешмата седнала / на месечина да преде. П. Р. Славейков, Избр. пр I, 340. // За означаване на състояние, в което се извършва нещо. Тато ,.., беше умен човек. От него съм чул да казва: и водата е вредна, когато я пиеш на гладно сърце. Т. Харманджиев, КЕД, 56. Най-добре е да продължим работата си утре сутринта на свежа глава.
V. За изразяване на отношения за цел или причина. 1. За означаване на целта, предназначението или причината, мотива на някакво действие. И ние... събрахме се на приказка. Говорихме за днешния небивал поход. Й. Йовков, Разк. II, 104. — Е, дядо Ганчо, какво прави квартирантът ти? — хилеха се те [хората] и си смигаха. — Пратих го на прехрана у Азлалиеви, — отвръщаше сериозно беззъбият клисар. Г. Караславов, СИ, 46. Той [Живко] беше просто овчарче, когато майка му го даде на занаят. Р. Стоянов, М, 9. Но ето носи се отново в летний зной, / с крила разперени и неподвижни, / а бърза облакът на стан при свойте ближни. К.
Христов, ЧБ, 15. Съдът се оттегля на съвещание.
2. Обикн. при глаголи отивам, ходя и под. За означаване целта на някакво придвижване, отиване някъде. Хаджи Емин ... беше излязъл на лов. Й. Йовков, СЛ, 33. По-късно, при следствието, се разбра, че един клас от гимназията в града тръгнал на екскурзия в планината. Й. Радичков, СР, 71. Обладава те неволно неотразимо благоговение като онова, което трябва да изпитва верующий, когато отива там [в Рим] на поклонение. К. Величков, ПССъч. III, 5. Ние нагазваме ленивата вода, мълчаливи като добитък, поведен на водопой. Л. Стоянов, Х, 9. // Разг. За означаване целта на някакво придвижване, обикн. за доставяне, получаване на нещо. Тя се връщаше от кладенчето, дето вечер селските моми отиваха на вода. Елин Пелин, Съч. III, 103. Пролет заедно ходеха на коприва, а като превали лятото — на лешници и на дренки. Т. Влайков, Съч. I, 184. Отиват на гъби.
VI. За изразяване на отношения на преминаване в някакво състояние. 1. В съчет. с глаголи: превръщам се, преобразявам се, преструвам се, ставам и под. За посочване на преход в състоянието, вида, означени от следв. същ. Страстта е страшна сила.., който умее да използува този лост, може всичко да постигне, може агнето да превърне на тигър, а ангела — на демон. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 22. Не бяхме стигнали палатката, когато запръска ситен дъжд, а докато се настаним в нея, обърна го и на сняг. Ст. Станчев, ПЯС, 61. Юздата изпусна неволно и в ужас / към брата възви се Петкана. / Но зърна пред нея как той се превърна / на чад — и невидим изчезна. П. П. Славейков, ЕП 1907, 54. Лисицата, която се прави на умряла, не отваря дори око — да не изплаши гарвана, готов да я клъвне. А. Дончев, СВС I, 21-22. Пръв се надигна от мястото си Михаил Асен и полека се доближи до баща си. Лицето му менеше цвета си от бяло на румено, сякаш и в душата му се бореха две мисли. Ст. Загорчинов, ДП, 380. Това е дребен, свит и плах човек, наивен и малко глупав, или пък се преструва на глупав. Й. Йовков, Разк. I, 11.
VII. За изразяване на количествени отношения. 1. За означаване възрастта на някого или продължителността на съществуването на нещо. Той беше човек на четирийсет и девет години с лице дълго, мършаво и великопостно. Ив. Вазов, Съч. VIII, 8. Днес срещнах просекиня — беше на мамина връст. К. Петканов, В, 73. Какво не направихте, докато да ме изключите,.. Сега щях да съм най-много директор .., с надежда да ме пенсионират на повече прослужени години. Г. Караславов, Избр. съч. II, 171. Къщата е на двайсет години.
2. За означаване на мярка, количество на някакво действие, проява. Отвори вратата чак когато слънцето се бе вдигнало на цяла копраля. Й. Радичков, СР, 24. И колкото и да бе уморен Младенов, той трепна като убоден, като чува, че нещастницата е осъдена на петнайсет години. Д. Немиров, Д № 9, 170. Дохожда Ананий и всички без Стоила започват да играят [на карти]. Играят на много дребни суми. Й. Йовков, Разк. I, 238. От трима души, дружината се умножи на петима. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 194. Заплатите на новите учители от основните училища бяха смъкнати.. на 1650 лева. Г. Караславов, Избр. съч. II, 206.
3. В съчет. със същ., назоваващи мярка, количество — за посочване на единиците или дяловете, съобразно с които е разделено нещо. В сиромашкия двор .. беше израснала чудна върба. Още от земята тя се разклоняваше на пет здрави и еднакво дебели братя. Елин Пелин, Съч. II, 7. Наглеждаше дали се поставят правилно фигурите, с които се отмерваха на кубици готовите дърва. Й. Йовков, Разк. I, 138. Деляха те постеля от вършина, / завивка от зелени лесове, / деляха хапката наполовина, / дори деляха глътката на две. Бл. Димитрова, Л, 168. Раздели девет на три. △ Разпределиха местото на четири дяла. △ Разрязях тортата на десет парчета.
4. За означаване на нещо, приемано като единица, съобразно с която се изчислява, определя, някакъв дял, количество. Европейската прежда ще я бием с десетина-двадесет лева на килото. Ще използуваме митото — то ни стига. Г. Караславов, Избр. съч. II, 154. Раздадоха ни по една свещ на купе. Ал. Константинов, БГ, 25. — Хакът тази година няма да се разхвърля на къща, а на декар. Й. Йовков, Ж 1945, 25. Получихме 300 кг. пшеница на декар. △ Разпределихме си по 100 кг. ябълки на човек. ● В съчет. със сто — за определяне на процентно съотношение. Пиронев знаеше, че срещу него нямаше и не можеше да има никакво сериозно обвинение. Не допущаше, че от някакво по-горно място са наредили да го задържат. Деветдесет и девет на сто бе уверен, че за всичко това се е разпоредил новият околийски началник. Г. Караславов, ОХ IV, 298. Подцениха се военните, подценяват се и сега. Шансът [за въстание] е едно на сто. Дори и толкова няма. Ем. Станев, ИК III и IV, 297.
VIII. За изразяване на отношения на сравнение. 1. За означаване на обекта, с който някой, нещо се сравнява, съпоставя. Добрината и послушността .. е отпечатана по техните добродушни лица и открити погледи. По това те са досущ на баща си. Т. Влайков, Съч. II, 78. Българската легация отвън прилича на замък с прекрасна тиха градина и стари дървета. А. Каралийчев, С, 77. Когато описва незабравимия Серапион от Черепишкия манастир, Алеко Кон‑
стантинов казва, че той имал една калимявка, подобна на хармоника. А. Каралийчев, С, 80. Аз погледнах и едва сега забелязах .. нещо подобно на албум. Д. Калфов, ПЮН, 112.
IХ. За изразяване на инструментални отношения. 1. За означаване на средство, оръдие или материал за извършване на изразеното от глагола действие. Войка седеше самичка.. и предеше на хурка. Елин Пелин, Съч. I, 97. Водеше го [кучето] Георги на въже, но той се теглеше и обръщаше назад. Й. Йовков, Разк. I, 106. Мотоциклетите и леките коли спираха по ханчетата.., където се печеха на скара биволски кюфтета и се наливаше слабо, разредено южно вино. З. Сребров, Избр. разк., 13-14. Здравите и добре узрели чушки се пекат на жар, след което се поставят да изстинат и се нареждат в подходящ съд. Н. Сотиров, СК, 155. // В съчет. с глаголи като играя, свиря и под. При посочване на предмета или инструмента на действието. Едни четяха вестници, други играеха на карти. Г. Белев, КВА, 41. Не, Монката иска да оздравее още тая нощ, та утре да се върне здрав, да гони пеперудите и да играе на топ с другите деца. Елин Пелин, Съч. II, 37. Когато в мен нещо въздиша, / когато в мен нещо примира, / то болката аз да залиша, / запявам на моята лира. Ив. Вазов, Съч. ХХVIII, 140. Свиря на цигулка.
Х. За изразяване на определителни отношения. 1. За означаване признак на нещо, изразен чрез несъгл. опред. Тия песни на борби, на отчаяни вопли и на възторжени молитви извикваха отклик в смутената му душа. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 164. Мачът беше започнал и отвреме навреме над стадиона избухваше вик на възторг или отчаяние. А. Наковски, БС, 147. Новият гостенин бе облечен в германска куртка и носеше войнишки ботуши. Даваше си вид на човек, който знае много. К. Петканов, В, 238. Всъщност досега само две сака бе пратил, едното на черти, другото пъпчиво като свраче яйце. Й. Радичков, СР, 95. ● За образуване на несъгл. опред. на предложно-именни съчетания, като: в отговор (на), в резултат (на), в потвърждение (на), по отношение (на) и др.
2. С прил. За уточняване на предмета, по отношение на който се проявява признакът, означен от прилагателното; откъм. Научете се от мене, защото съм кротък и смирен на сърце. Й. Йовков, Ж 1945, 94. Колкото мястото е по-сухо, толкова и тиквите биват по-сладки,.., а колкото мястото е по-влажно, толкова и тиквите биват по-едри, но затова пък по-бедни на захар. Гр, 1906, бр. 9, 137. Неговият нрав ми беше известен и аз всякога го смятах за коварен, самолюбив, изключително скъп на похвали и нетърпящ противоречия. Ив. Въжарова, ИН (превод), 203. Желанията смятах суета, / и отчужден, другарко, от света, / жесток на дело, по-жесток на дума, / аз слънцето дори посрещах с глума. П. П. Славейков, Събр. съч. II, 70.
ХI. За изразяване на субектно-обектни отношения. 1. За посочване на обекта, изразен като непряко допълнение при непреходни глаголи, върху който преминава, към който е насочено действието. Тогава те [немците] щяха да тръгнат масово през откритата равнина, която отделяше гарата от шосето. Те съзнаваха нуждата да направят час по-скоро това, за да помогнат на другарите си от гарата. Д. Димов, Т, 616. Той поиска да се отплати на Къня за гостоприемството. Й. Йовков, Ж 1945, 58. През този ден [Петровден] орелът не ходеше да търси храна. До вечерта почиваше,.. и се радваше на малките си лакоми орлета. А. Каралийчев, В, 51. Но ето сам Кир ненадейно предстана / начело на свойте пълчища безброй, / .., / и грозно той с тях се на Креза нахвърли. П. П. Славейков, Мис., 1897, кн. 4, 297. Много поздрави на приятелката ти. ● След прех. гл. Остар. Но да оставиме баба Ерина, защото нейна милост има обичай да напада не само на онова, щото е младо и зелено, а и на нашите манастирски светини. Л. Каравелов, Съч. VII, 18. — В Перитор — повтори Момчил... Аз се каня да ударя на тоя град, докле Кантакузин не се е научил за моето отмятане. Ст. Загорчинов, ДП, 406. ● При прил. длъжен, приятен, полезен, верен и под., употребени обикн. като сказ. опред. Тая самота беше приятна на отец Игнатий. Елин Пелин, Съч. II, 84. Хумор няма вече... Защото е крив на себе си, окривява и другите. П. П. Славейков, Събр. съч. IV, 246-247. "За да стане човек дипломат — .., — необходимо е да знае езици, да е верен на властта и да обича германците." Д. Кисьов, Щ, 15. На тоз народ сърдечен и любезен / ще знае как да бъде той [героят] полезен. Ем. Попдимитров, СР, 29. Аз съм длъжен на приятелите си за оказаната помощ. // За посочване на обекта на действието, обикн. лице, изразен като непряко допълнение при преходни глаголи. Домакинът сам шеташе и даваше последните разпореждания на прислугата. Ив. Вазов, Съч. ХII, 35. Из пътя като срещахме по-забележително нещо, аз все считах за нужно да указвам и обяснявам на бай Ганя. Ал. Константинов, БГ, 12. Той си спомни за писмото, което преди два месеца беше писал на Райка. Й. Йовков, Ж 1945, 212. Млад Стоян войник отишъл и поръчал на своята вчера доведена хубава невеста да не ходи за вода. Елин Пелин, Съч. I, 12.
2. С непряко допълнение при съставно сказуемо обикн. с нареч. добре, приятно, мило, радостно и крат. лич. местоим. в дат. За посочване на действителния, същинския субект на действието, състоянието, из‑
разен със същ. или местоим. след предлога. — Днес я видях.. Като картинка. На Еньо му стана приятно. Елин Пелин, Съч. III, 102. Даже Македонски, на когото му беше още криво от тая заран, му се стори сега человек благороден. Ив. Вазов, Съч. VIII, 18. На Йордан му е много радостно, че успя навреме да завърши работата си. △ На Васил му стана мило при вида на тази семейна идилия.
3. При безл. глаголи, като трябва, подобава, прилича, пада се, случва се. За посочване на субекта на действието. Танаско стана от стола и поздрави с шапка Кардашева, който му отговори със своята, както прилича на добри познайници. Ив. Вазов, Съч. Х, 50. Често се случва на дядо Либен да седи пред оджака, да пуши своя дълъг чубук. Л. Каравелов, Съч. II, 41. Яж, пий и спи! Повече какво трябва на човека? Ив. Вазов, Съч. IХ, 39.
4. При отгл. същ.: а) За въвеждане на допълнение, означаващо субекта на действието, означено с отгл. същ. "Исаия, ликуй!..." запяха тържествено свещениците и се зафана обикалянето на младоженците около венчалния аналой. Ив. Вазов, Съч. Х, 35. По нареждане на прокурора ние ще потърсим в тази къща нелегални книжа. Д. Кисьов, Щ, 97. Минават няколко мига и отдалече се раздава късо изсвирване на ловджийски рог. Г. Райчев, ЕЦ, 20. Чу се отчаян писък, пърхене на крилца, кратко боричкане сред полюшналата се около храста трева. Ст. Марков, ДБ, 131. б) За въвеждане на допълнение, означаващо обекта на действието. Дуелите, например, биха действували потресающе върху изострените нерви.. Защо са нужни тук церемонии, хвърляне на ръкавици, измерване на крачки. Елин Пелин, Съч. IV, 184. При вдигане на завесата — смях и глъчка от ловците; само царят мълчи. Г. Райчев, ЕЦ, 69.
ХII. За изказване на поздрав или пожелание. Първи занаятчия: — Е, честито. Добре. Тичане, блъскане, ама се свърши вече. Четвърти занаятчия: — Хайде на добър час! П. Тодоров, Събр. пр II, 392. Той тръгна начумерен / да скрие, че раздялата горчи. / — На добър път! — вик сетен, разтреперан. / Тя дълго го изпраща със очи. Бл. Димитрова, Л, 172. На слука! △ На хаирлия да е!
НА1 частица (обикн. с удар.). Разг. 1. Обикн. с крат. дат. форми на лич. местоим. и същ. За означаване, че давам, подавам нещо на някого, като го подканвам да го вземе. Богдан извади от Джалиловата кесия жълтица и я подаде на овчарчето. — Юначе, на̀ ти тая жълтица, купи си меден кавал и свири .. из тоя широк богат кър!! К. Петканов, Х, 204. На̀ ти ключа, чедо, та ми отвори горния долап и ми подай черното шише да си сръбна една капчица. Чудомир, Избр. пр, 217. — Дирих, побратими, ама само една излишна пушка намерих. Прощавайте... На̀ я на тебе господине. Ив. Вазов, Съч. ХХV, 188. Той я гледа от прага,.. и с бързо движение сваля дългия си, подарен му от Демир кожух. — Какво правиш? — извика уплашено Елисавета... — На̀, моя ще облечеш! А. Гуляшки, МТС, 195-196. // В съчет. с глагол обикн. в пов. За означаване, че давам, подавам нещо на някого, като го подканвам да извърши някакво действие (с този предмет). Бера ягоди и давам ѝ [на Цена] да яде. — На̀, яж! — думам ѝ — от моята ръка яж, от моята ръка ягодите са сладки. Ц. Церковски, Съч. III, 80. Господин капитан, намериха хляб в окопите. И аз взех, на̀ отчупи си и ти. К. Петканов, МЗК, 96. "Аз ще бия от дясно, а ти, на̀ бий от ляво, рече той на Хаска циганина и му подаде една от тоягите." Ц. Гинчев, ГК, 34. На̀ пък вий да си хапнете малко хляб и сирене. Й. Йовков, АМГ, 46. — Сбогом! — рече Кондарев и му обърна гръб. — Със здраве!... На̀, вземи си писмото — и бъчварят хвърли подире му разкъсания плик. Ем. Станев, ИК I и II, 175.
2. За посочване на нещо, което се намира или става обикновено непосредствено пред лицето, което говори; ето, ей. На̀, от това прозорче ще ги изгледаш всичките, като някой цар. Ив. Вазов, Съч. ХХII, 176. Трети занаятчия (малко понаведен, се тупа по гърба) — На̀, ребрата ни се четат вече! П. Тодоров, Събр. пр II, 369. Тинко знаеше, че е облечен с нови дрехи и че винаги си ходи така, спретнат и чист, но пак си погледна надиплените летни потури, обшити с няколко реда гайтан. — Това ми са, на̀, от пет години ги имам! — и той улови десния си крачол до джеба и го тръсна. Г. Караславов, СИ, 7. — Селяни, хей комшии, — купувайте... На̀, всичко продавам. Добитък, ниви — бразда няма да оставя, всичко ще продам — купувайте. Ц. Церковски, Съч. III, 250.
3. За подчертаване, наблягане на нещо, което се посочва, обикн. като факт или констатация; ето. На̀, Димитровден е, пък аз, гдето се вика, и зърно не съм събрал за хака си. Й. Йовков, Ж 1945, 20. — Ама... какво е станало? — преглътна Севда и се огледа. — Какво е станало ли? Това е станало на̀, че миткаш до никое време из сокаците. Г. Караславов, С, 199. Влизам в кафенето и изглеждам наред насядалите в приятна беседа мои съселяни и ... приятели.. На̀, израснал съм между тия хора, живея и работя при тях и все пак те ми са чужди, студени. Ц. Церковски, Съч. III, 176. — Цели шест месеци съм по-голяма от тебе. Само че ти все умуваш. На̀, не смееш косите си да отрежеш. Аз никого не питах, взех ножиците и хайде. А. Каменова, ХГ, 17.
4. С показат. частици ето, ей, хей. За засилване на означаваното от тези частици. Но ето там на̀ оная прелестна моравка,.. и сядаш на нея,.., и ти мислиш, че се намираш
в блян, изплетен от зеленини. Ив. Вазов, Съч. ХVII, 54. — Ех, дядо, — говореше възбудено той [Колю] — колко пъти съм те молил да донесеш пушката от село. Ето на̀, щяхме да убием някой вълк. Ем. Станев, ПЕГ, 58. Намерих,.., че си ми оставил едни пари, а аз съм забравила да ти ги върна. Ей ги на̀, вземи ги — и тя му подаде доста голям възел. Й. Йовков, ВАХ, 89. Ще кажат хората: хей го на̀, слезе орелът от планината и стана домашно пиле. М. Марчевски, П, 26.
5. Обикн. със съюзите ама, пък. За засилване на израз, който означава противоположното на това или различно от това, което трябва да бъде, което се очаква да бъде. — Дадоха ми един магнет — напълно изправен, а не дава искра. — Как не дава искра? Щом е в изправност, ще дава... — Ще дава, ама на̀, не дава! М. Грубешлиева, ПИУ, 82. Хем бях се зарекъл да не минавам край високата сграда на гимназията, ама на̀! Нещо властно ме притегля в последно време поне да видя бившите си съученици. С. Таджер, ПНМ, 84. Тая сутрин, като чистих, отворих ей тая книга — чакай, рекох, да видя какво е. Хем на български написано, сестрице, пък на̀, нищичко не можах да разбера. Г. Караславов, ОХ I, 33. Буболечката лази право към тая дупчица.. Домът ѝ ще да е там.. Какво малко животинче, колкото едно зърно, пък на̀, и то си има дом! Т. Влайков, Пр. I, 198.
6. Обикн. с крат. дат. форми на лич. местоим. (ти, ѝ, му и под.) и същ. За подчертаване, че вместо очаквана полза от нещо, за което става дума, някой изпада в тежко положение, постигат го неприятности. Досега все я коткаха. Манка това, Манка онова, на̀ ти сега Манка. Насади се на пачи яйца. Кр. Григоров, ПЧ, 118-119. — Къде бе, Жельо? — Ще ида да се бия: души ме нощта на турското, искам яснината на българското. На̀ ти сега тебе яснина. Видя ли я? Ст. Чилингиров, ПЖ, 78-80. Причерня на бай Рая. Влезе той в къщи, награби каквото можа и почна да го блъска на двора: — На̀ ти, Райо, "Народен" блок! На̀ ти морава бюлетина! Г. Караславов, Избр. съч. II, 260.
7. За засилване, подчертаване на казаното, твърдението за нещо. Като го видя, бае Ради се подхлъзна, падна назад и се търколи.. Трендафил се затича към него.. — На̀, пада ти се, гдето така жестоко осъждаш младите. Елин Пелин, Съч. IV, 193-194. — Да дохождаш пак у дома, че аз тебе... Аз... аз те обичам.. — На̀, тъй трябваше аз сама насред мегданя, тука да ти казвам туй. П. Тодоров, Събр. пр II, 387-388. Не ща, — каза той. Сѐ аз, сѐ аз... Не ща пък, на̀... Й. Йовков, АМГ, 18. Ама сметките ми станаха един батак — ей богу, най-гениалният финансист, икономист и счетоводител не би могъл да я скрои някак. А аз — изкарах, на̀. Г. Караславов, Избр. съч. II, 313.
8. За изразяване на убеденост, сигурност в истинността на някакво твърдение. "Малей, какъв студ! Ако горе у Балкана не е паднала слана, на̀!" Й. Радичков, ББ, 68.
◊ На̀ ти, вълко, агне. Диал. За нещо, получено наготово, без труд. На̀ ти, горо, говедо. Диал. 1. За нещо, получено наготово, без труд. 2. За нещо необмислено, безсмислено.
НА-2. I. Глаголна представка, с която се образуват глаголи със значение: 1. Изчерпване, свършване на действието, довеждане на действието до резултат, напр.: набивам, набирам, наготвям, надробявам, накичвам, намокрям се, написвам и др.
2. Преминаване в състоянието, придобиване на качеството, свойството, изразено от изходната дума, напр.: надебелявам, наедрявам, намалявам, напълнявам, натежавам, натъжавам се и др.
3. Причиняване на състоянието, качеството, свойството, изразено от изходната дума, напр.: нагорещявам, надебелявам (нещо), нажалявам, намалявам (нещо), наскърбявам, натъжавам и др.
4. Извършване на действието по отношение на определено, обикн. голямо количество от обекти, напр.: набелвам, надовеждам, нажънвам, наприготвям, напичам, наизнасям и др.
5. Извършване на действието от много субекти (обикн. в непреходни глаголи), винаги дефективни по число — само в множествено число, напр.: надохождам, наизлизам, накапвам (за листа, плодове), накацвам, накляквам, наскачвам, наставам, насядвам и др.
6. Извършване на действието продължително и интензивно, във висока степен или до постигане на определен, обикновено голям, значителен резултат, напр.: навалява (сняг), накопавам, накосявам, нацелувам, намачквам, наприказвам и др.
7. При деятелни непреходни глаголи, образувани с помощта на комбинация от представката на с възвратната частица се — извършване, осъществяване на действието на изходния глагол до насита, до пълно насищане на субекта на действието, напр.: набозавам се, нагладувам се, награбвам се, наергенувам се, накрясквам се, налудувам се, намъчвам се, наскитвам се, наслушвам се, наяждам се и др.
8. Извършване на действието докрай, довеждане на действието до резултат с насочване към, засягане на повърхността на обекта, напр.: набрашнявам, навлажнявам, надрасквам, накапвам, намаз‑
вам, наплюнчвам, насмолявам, настилам, начерням и др.
9. Довеждане на действието до резултат, извършване на действието интензивно и в посока към вътрешността на обекта, напр.: набутвам, навирам, наливам, намушвам, натъпквам, нахлувам, нахълтвам и др.
10. Извършване, осъществяване или изпитване на действието в слаба степен, напр.: наболява ме, навонявам, накиселявам, накуцвам, налютява ми, намирисвам и др.
11. Започване, поставяне началото на дадено действие или осъществяване на дадено действие върху нещо за пръв път и обикн. в слаба степен, напр.: набърквам, нагризвам, намразвам, напивам, нахапвам и др.
II. Именна представка: 1. В състава на съществителни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: нещо, което се поставя някъде, на или върху друго нещо с определена функция, предназначение, напр.: намордник, напръстник, наушник, нашийник, наколенка и др.
2. В състава на прилагателни имена, образувани от съчетание на предлог на и съществително име с помощта на наставка, за означаване на: който се намира някъде, върху нещо, напр. наземен, наколен и др.