НАБА̀ЙВАМ, -аш, несв.; наба̀я, -а̀еш, мин. св. -а̀ях, св., прех. Рядко. 1. С баене предричам, предсказвам нещо на някого; наврачувам. Жената ми набая, че ще пътувам.
2. Бая много неща на някого; наврачувам. Баячката му набая какво ли не. набайвам се, набая се страд.