НАБАТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБА̀Т м. Книж. 1. Сигнал за тревога при някакво бедствие чрез биене на камбани. Тя [песента] не е клепало, а камбана, що бий набат. П. П. Славейков, Мис., 1899, кн. 2, 158. Кой в процесията е Методий? Кой е Климент? Трудно е да ги познаем. Но през вековете даже можем да почувствуваме как отеква в тях гръмола на тържественото шествие като тревожен набат: маловръстна е още осиротялата писменост. Н. Дра‑

гова, КО, 48-49. ● Обр. Голтаци мрачни някъде подемат песен зла — / набат на смъртно отчаяние със звуци медни. Д. Бояджиев, С, 22.

2. Муз. В древна Русия — голям войсков барабан.

— От араб. през рус. набат.