НАБЕЖДАВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЕЖДА̀ВАМ, -аш, несв.; набедя̀, ‑ѝш, мин. св. -ѝх, св., mрех. Несправедливо обвинявам някого в нещо; набедявам. — Всичко той направи по моя заповед,.. — Ти лъжеш! Ти набеждаваш себе си, за да го спасиш от заслуженото наказание. Ив. Вазов, Съч. ХХ, 165. Жетварите не смееха да нощуват по нивите, страх ги бе да не ги набедят, че укриват хайдутите. К. Петканов, Х, 158. Лани бяха откраднали поводите на коня. Бре тук, бре там, търсих — няма ги. Набедиха разсилния. Човекът плаче, кълне се... Не му помага. П. Михайлов, ПЗ, 149. набеждавам се, набедя се страд.