НАБЕЛВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЀЛВАМ¹, -аш, несв.; набѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. 1. Намазвам с белило или пудра (обикн. лицето си); набелосвам, набелям1. Тя набели лицето си и начерви устните си.

2. Диал. Правя нещо или много неща да станат бели или по-бели от това, което са били; избелвам, набелям1. Тинка: — Како, ще набелиш ли още веднъж платната — ай, како?.. Севдана: — Е, ако засъхнат — ще ги набелим още веднъж, Тинке! Ц. Церковски, ТЗ, 102-103. набелвам се, набеля се. I. Страд. от набелвам¹. II. Възвр. от набелвам1 в 1 знач. Тя се набели и начерви.

НАБЀЛВАМ², -аш, несв.; набѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Беля2, обелвам определено количество, много или всичко от нещо. Като му набелиха три китки зелен лук, той ги надроби на едро. Ц. Гинчев, КС, 65. набелвам се, набеля се страд.