НАБЕЛЕН —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЀЛЕН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набеля1 като прил. 1. За лице, страни — който е бял поради употреба на белило или пудра, който е намазан с белило; набелосан, белосан. Като нея имаше сини очи и малко закривен нос, само че бе по-пълна и лицето ѝ по-завехнало, макар и сѐ тъй бяло и набелено. Т. Влайков, Мис., 1896, кн. 1, 6. И музикантите, които денонощно свирят, и палячовците със смешните дрехи, с набелените бузи, качулките и звънчетата — може ли всичко да се изброи! Всичко е толкова необикновено и чудно, че докато трае панаирът, тя е в треска. Ст. Грудев, АБ, 12.
2. За жена — който е с лице, страни, намазани с белило или пудра. Тя [Станка] чупеше кръст из двора, стегната и наконтена, набелена и начервена. Г. Караславов, ОХ I, 56. — Набелена, начервосана! Че кой не е набелен и начервен в днешния век. На, и вие самата, не си виждате възрастта и набръчкания сурат, ами сте се напудрила като котка в пепелище. Елин Пелин, Съч. IV, 216.