НАБЕЛИСАН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЕЛЍСАН, -а, -о, мн. -и. Прич. мин. страд. от набелисам като прил. Диал. Набелен; набелосан, белосан, белисан. Мъжете се страхуват от нея,.., от студените ѝ, посинели устни и от сбръчканото ѝ, набелосано лице. М. Кремен, СС, 134.