НАБЕЛЮВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЀЛЮВАМ¹, -аш, несв. (остар. и диал.); набѐля, -иш, мин. св. -их, св., прех. Набелвам1, набелям¹. набелювам се, набеля се страд. и възвр.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НАБЀЛЮВАМ², -аш, несв. (остар. и диал.); набѐля, -иш, мин. св. -их, св, прех. Набелвам2, набелям². набелювам се, набеля се страд. и възвр.