НАБЕС —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀БЕС м. Диал. Обикн. в клетва. Нещо зло, проклето, дяволско. След вечеря синът ѝ стана да върви в оборите. — И тая нощ ли? — сбърчи вежди баба Неделя. — И тая... — .. — Ще... ловя теленце,.. Наднормено ще получа за него. — Да ви опустее и норменото, и на̀врага, и на̀беса! Ил. Волен, МДС, 172.