НАБИВАЛКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБИВА̀ЛКА ж. Диал. Бъчварски уред, с който се набиват обръчи. Кимна към качето и се залови отново да набива обръчите с точни и еднакви удари на чука върху набивалката. Б. Обретенов, С, 185.