НАБЍВАМ

НАБЍВАМ1, -аш, несв.; набѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. набѝт, св., прех. 1. Бия докрай, колкото е необходимо; натупвам, напердашвам. Като се върнеше вкъщи, имаше или нямаше причина, той я набиваше хубаво, най-вече защото била бездетна. Й. Йовков, ПК, 35. Станчо, вторият му син, не щя да земе това момиче, за което искаше баща му да го ожени и дядо Хаджия го наби, и изпъди. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 118. В участъка стражарите го набиха хубаво, загдето ги събуди посред нощ, изритаха го навън и му казаха да си върви. Елин Пелин, Съч. IV, 249. Още на втория ден след пристигането си, той [Камберов] наби жестоко с тежкия си бастун насред улицата житарския търговец Павел Манасиев за това, че пред него бе дръпнал за ухото едно малчуганче. А. Гуляшки, Л, 8.

2. Разг. Побеждавам някого при борба, война, състезания и под.; надвивам.

3. Разг. Обикн. при лов — убивам с огнестрелно оръжие определено количество или много (дивеч); наизбивам. Ловците набиха много дивеч. набивам се, набия се I. Страд. от набивам1. II. Възвр. и взаим. от набивам1 в 1 знач.

НАБЍВАМ

НАБЍВАМ2, -аш, несв.; набѝя, -ѝеш, мин. св. -ѝх, прич. мин. страд. набѝт, св., прех. 1. С удари вкарвам остър предмет (гвоздей, клечки и под.) дълбоко навътре в нещо; зачуквам2, забивам2. От един желе‑

зарски магазин на улица "Нишка" той купи дълги гвоздеи, наби ги до главичките в една дъска. А. Каралийчев, НЧ, 138. Стаменко наби гвоздея в дървото. Ив. Вазов, Съч. ХХVI, 89. Коленете ми няма да се прегъват от тичане, а ще цепенеят свити под плоското желязо, за да очуквам върху него някоя вета галовка или пък да набивам клечки върху нова подметка. Ст. Чилингиров, ХНН, 9. Работи у майстора си на тезгяха, зашива табан или набива клечки, а пред очите му е сѐ тя — мята се като сърна и вие се като фиданка. Т. Влайков, Съч. I, 1925, 188. // С удари или натиск правя нещо да се намести, да се уплътни и под. — Сещам се, сещам се за какво са те освободили днес от работа и как да не се сещам! — издума на това баща му, като кимна към качето и се залови отново да набива обръчите с точни и еднакви удари на чука върху набивалката. Б. Обретенов, С, 185.

2. Натъртвам нещо (обикн. част от тялото), нарушавам кръвоснабдяването му и го преуморявам до болка при дълго натоварване, ходене, натиск; подбивам. Тесен мек път пълзеше успоредно с реката, не набиваше ходилата. Б. Несторов, АР, 93. Кобилицата прилича на ездач. Ако не я носиш ритмично, ще ти набие рамото, както лошият ездач набива коня. Ал. Гетман, ВС, 358. — Добичето се е позаморило и така вече не бива. И двамата сме тежки и ще му набием гърба. Ст. Загорчинов, Избр. пр III, 375. // С натиск или удар наранявам, увреждам тъканта на нещо, обикн. растение, плод и под., но без видимо нарушаване на целостта му; натъртвам.

3. Набождам, нанизвам нещо върху, на нещо остро; забивам2, забучвам, набучвам. — Наловиха риба цяла торба,..; набихме рибата напреки на три ръжена, посолихме я с мисирено брашно и със сол, и я опекохме. Ц. Гинчев, ГК, 78. Тъй рече той, па изтича и закла овца белушка, / другарите му пък взеха, та я одраха изкусно, / насякоха я на мръвки, на шишове я набиха, / опекоха ги грижливо и снеха всичко тогава. Ас. Разцветников, Избр. пр III (превод), 70. // Обикн. с предл. на. Прокарвам кол през тялото на някого по дължина, за да го убия по мъчителен начин. На четвъртия ден ни изкараха на палубата и почнаха да ни набиват на колове — беше убит някакъв техен адмирал. А. Дончев, ВР, 205. А кака и леля, и други жени / мъчиха ги два дни, та па ги затриха. / .. / И детенца много на маждрак набиха. Ив. Вазов, Съч. II, 69.

4. Плътно полепвам, прилепвам, навлизам в нещо. Тя забеляза, че снегът така беше набил дрехите ѝ, сякаш цял ден беше лежала на открито. В. Нешков, Н, 45.

5. Със сила, с натиск правя нещо да полепне, да прилепне, да навлезе в друго нещо. В хижата беше влажно. Бурята беше набила ситен сняг и във входа, и под нара в кухнята. Ламар, ГМ, 26. — Ти, сват, мене слушай: недей опушва бутовете, ами вземи да ги потопиш във вряла вода, че да ги набиеш със сол и пипер, че ги окачи на проветриво и хладно място. Б. Обретенов, С, 13.

6. Прех. и непрех. Разг. Ям много и лакомо. Виж го как набива кюфтета.

7. Прех. и непрех. Диал. Обикн. с предл. в, из. Навлизам навътре някъде, в гора, планина, труднопроходимо място; забивам2. Стоян се отби при овчарите на Митър да прекара деня до вечерта. Щом се смрачи, наби гората и се насочи към Таш тепе. К. Петканов, П, 22. След туй мина доста време — за Вълко нищо не се чу.. Понякога само някой ще си спомни за него, ще разкаже как застреля Емина, как наби в гората. Ив. Гайдаров, ДЧ, 17. Когато наби в лозята, Недялко забеляза най-напред звеновода Илия Димитров и няколко жени. РД, 1958, бр. 153, 4. Един от тях [депутатите] изказа желание, че много по-добре ще да бъде, ако са образуват юнашки чети, които да набият из планината, а населението да си остане мирно. З. Стоянов, ЗБВ I, 426. набивам се, набия се. Страд. от набивам2 в 1-9 знач. Тая походна къща са везва за няколко колове, които са набиват в земята. Знан., 1875, бр. 12, 181. Ако правият разум прощава да са тури на земския валяк ост [ос], защо да не оставя да му са набият и обръчи? Ив. Богоров, КП, 1875, кн. 5, 7.

НАБЍВАМ СЕ несв.; набѝя се св., непрех. 1. С предл. в. За нещо остро — прониквам с острата си част дълбоко навътре в нещо; забивам се. Лошият баща скочил в бодлите и те се набили в краката му. А. Каралийчев, БС, 6. И като ся подхлъзнала [лисицата], че щяла да падне, уловила ся о шипката за помощ, но зачтото ся набили тръните в краката ѝ и я заболяло, рекла ѝ. П. Р. Славейков, ЕБ (превод), 32. Подът [на воденицата] са прохълми и Братой тупна долу.. На другия ден намериха Братоя накъсан и смазан, между вретеното и юскюдаря, на когото тъпите зъби бяха са набиле и страшно впиле в месата му. Ил. Блъсков, ПБ II, 17.

2. За прах и под. — плътно полепвам, прилепвам към повърхността на нещо като прониквам и навътре в него. Този снежен прашец се ръсеше по заледената земя,.., набиваше се във връхните дрехи и се напластяваше по свитите рамене на тези мълчаливи, съсредоточени, опечалени мъже и жени. Г. Караславов, ОХ III, 534. Движим се между машините и стените. По дрехите ни се лепят памучни влакънца, набива се бял прашец. Г. Караславов, Избр. съч. III, 81.

3. Плътно се покривам, изпълвам, насищам с нещо (обикн. прах и под.). Ради и Богдан бързаха с гасенето на варта,.. Ръцете им побеляха, кожата им загрубя, ноктите се набиваха с вар. Ст. Мокрев, ЗИ, 66-67. Палтото ми се е набило с прах.

4. Обикн. за част от тялото — натъртвам се, подбивам се. Двамина от ергенете останаха да стоят при вратата,.. — Я елате пък вие, та почукайте — обърна се към тях Мина Данчовичина, — че ръцете ни се набиха от кюскиите. Т. Влайков, Съч. I, 1941, 12. Набиха ни се краката от ходенето по каменистия път. // За растение, плод и под. — увреждам се, наранявам се, но без видимо нарушаване на целостта; натъртвам се. Страхувам се, че ябълките много се набиха.

Набивам / набия в главата на някого нещо. Разг. Често повтарям и обяснявам нашироко някому нещо, за да го разбере и запомни; мъча се да втълпя, да внуша някому нещо. Водят го из музеите, показват му паметниците, набиват му в главата всевъзможни исторически дати и имена. Св. Минков, ДА, 53-54. Нали онзи проклетник, магерът, ми беше набил в главата да се вардя от Найдена, защото можел да се превърне рано или късно пак на вълк. А. Каралийчев, В, 13. Набивам / набия в очите на някого нещо. Разг. Настойчиво и досадно, непрекъснато соча нещо, някого, напомням на някого за нещо, някого. Худул син беше, нашите големи търговци току са хвалеха с него и кога аз отидех да искам на вересия стока, най-напред него ми набиваха в очите. Ил. Блъсков, ПБ II, 99. Наскоро от окръжния комитет пак бяха му напомнили за окъснялата масовизация. Все му набиваха в очите, че по отношение на тази най-важна задача околията е на последно място в окръга. Ст. Марков, ДБ, 326. Набивам / набия зъбите в муцуната на някого. Обикн. в св. Разг. Грубо. Удрям силно, обикн. с юмрук някого. Набивам / набия мъгла на някого. Диал. Надминавам, изпреварвам с делата, качествата или умението си някого, справям се по-добре с нещо от някого. Бай Калинко е дребен, един кърпел човек, ама води стопанство от 70,000 декара.. — Бре, тоя наш Калинко! Нищо човек, па наби мъгла на агрономите! Ст. Даскалов, ЕС, 220. Набивам / набия чемберите (чивията) на някого Разг. Съдя, коря някого; старая се да го вразумя, поправя. — Държавата решила да харчи за рожбицата ти, човек да я направи; а ти: дайте си ми я в Могилица, да ми седи зад пармаклъка у дома... Че бива ли така бе, аратлик?набивал му чивията Кисима. Н. Хайтов, ПП, 151. Набивам / набия шия. Диал. Свиквам да върша нещо. — Ще се оправи, жено... Сега сме като новаците... Ще набием шия, като това по-раншното юне, нали го знаеш. Криви браздата, кълчи се нагор-надол, па отръгна. Кр. Григоров, Н, 67. Набивам се / набия се в главата (ума) на някого. Разг. За нещо — натрапвам се на съзнанието; втълпявам се. Еньо стоеше отмалял и само една мисъл се набиваше в главата му: "Не е истина, не е истина!" П. Стъпов, ЖСН, 80. Разговорите на работниците незабелязано бяха се набивали в ума му и сега,.., той разбираше, че не е важно как ще се наричаш, а каква политика ще водиш. Г. Караславов, Избр. съч. II, 223. Набивам се / набия се в очи<те> на някого или самост. Разг. Леко и бързо бивам забелязван, правя впечатление, налагам се на вниманието. Контрольор в трамвая: — Слизай! Срокът ти е изтекъл!.. [Никифор] все още държи разтворена трамвайната карта. Датата му се набива в очите, едра, с крещящо зелено мастило. Бл. Димитрова, Лав., 253. Първото нещо, което се наби в очите на Славка, след като се върна вкъщи, бе ореховото клонче, забравено от Иванов там, където беше я прегърнал. Ст. Марков, ДБ, 113. Набивам си / набия си в главата (ума) нещо. Разг. Добре разбирам и запомням нещо; втълпявам си. Но с вуйчо ми Анана може ли да се излезе наглава, щом си е набил вече нещо в нея? Тарас, ТМ, 130.

Списък на думите по буква