НАБИВАЧЕН —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБИВА̀ЧЕН, -чна, -чно, мн. -чни, прил. Спец. Който се отнася до набиване, уплътняване на нещо; набивен. Циментобетонните пътни настилки при реконструкция,.. се разбиват предварително чрез на‑

насяне на удари с помощта на чукове. За целта могат да се използуват набивачните паровъздушни или дизелови чукове. Д. Христов, СПМ, 481.