НАБИВКА —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЍВКА ж. Спец. 1. Уплътняване на отверстия обикн. между подвижните части на механизми и под. След проверка на дълбочината на всяка дупка се прави набивка с достатъчно качествен материал.

2. Уплътнител от някакъв материал. Отделните секции са допрени една до друга, като помежду им са поставени азбестови набивки. Ст. Пиперков и др., ЕМ, 266. Дъното на конвертора е покрито отвътре с огнеупорна набивка от смес на кварц и глина. Д. Димитров, ОХТ ч. 2, 91. За отстраняване на износването буталният прът се облицова с втулка от твърд метал. Намалението на триенето се постига чрез полуметални набивки. В. Геров, ПКВ, 394.

3. Мед. Телесна повреда при домашни животни, изразяваща се в нарушаване на функциите и целостта на тъканите и органите при запазена кожа, предизвикани от падане, притискане, удряне и под. Основният алуминиев ацетат,.. влиза в състава на ветеринарния препарат.., който,.., дава много добри резултати при лекуване на акутни и субакутни възпаления, набивки. Пр, 1953, кн. 6, 23.