НАБИРАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЍРАНЕ¹ ср. Отгл. същ. от набирам1 и от набирам се. Тарканите на драго сърце даваха съгласие за набиране на една нова войска, която бързо и лесно да срази манихейците. Й. Вълчев, СКН, 478. Производителността на труда на словослагателя в значителна степен зависи от това, какъв брой знаци той може да обхване наведнъж при поглеждане на текста, от който става набирането. Псих. Х кл, 88. След набирането на трите цифри -081, в слушалката ясно се изговарят часът и минутите (..), отговарящи на точното време на астрономическата обсерватория. ВН, 1961, бр. 3019, 3. Набиране на височина. Набиране на средства. Набиране на скорост.

НАБЍРАНЕ² ср. Отгл. същ. от набирам2. Набирането вече престана, скоро раната ще се изчисти.

НАБЍРАНЕ³, мн. -ия, ср. Отгл. същ. от набирам³.