НАБИТОСТ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЍТОСТ, -тта̀, мн. няма, ж. Отвл. същ. от набит; качество на набит. Като слушаше внимателно звуковете, които издава едно чукнато и разтреперано стъкло, Франклин забележи, че тези звукове са разпростират според набитостта на стъклото, според нейното отношение към вместителността на туй стъкло. С. Бобчев, ЖФ (превод), 52-53.