НАБИЧВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЍЧВАМ¹, -аш, несв.; набѝча1, ‑иш, мин. св. -их, св., прех. Нарязвам с трион дървени трупи на дъски, греди и пр. Много бързо набичиха трупите и ги превозиха. набичвам се, набича се страд.

НАБЍЧВАМ², -аш, несв.; набѝча2, ‑иш, мин. св. -их, св., прих. Диал. Насъбарям, накатурвам, наповалям. набичвам се, набича се страд.