НАБЛАЖА̀ВАМ

НАБЛАЖА̀ВАМ1, -аш, несв.; наблажа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св. 1. Прех. Разг. Правя нещо да стане блажно; облажавам1. Теодосий спря да яде и запита: — Брате, защо така? Госта нареди, а сам ти, виждам, няма с какво да наблажиш залъците си. Ст. Загорчинов, ДП, 202. // Изцапвам нещо с мазнина; облажавам1. Наблажих си полата.

2. Прех. Диал. Давам някому блажна храна, блажа1 някого; облажавам1.

3. Непрех. Диал. Прояждам блажно, блажа през пости.

НАБЛАЖА̀ВАМ СЕ несв.; наблажа̀ се св., непрех. 1. Разг. Изцапвам се с мазнина; облажавам се.

2. Диал. Наблажавам1 (в 3 знач.).

3. Прен. Диал. Възползувам се, вземам от някакви блага; облажавам се.

НАБЛАЖА̀ВАМ

НАБЛАЖА̀ВАМ2, -аш, несв.; наблажа̀, -ѝш, мин. св. -ѝх, св., прех. Диал. Облажавам2, блажа2 някого. наблажавам се, наблажа се страд.

Списък на думите по буква