НАБЛЀГНУВАМ, -аш, несв. (остар. и диал.); наблѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наблѐгнат, св., прех. и непрех. Наблягам. наблегнувам се, наблегна се страд.
— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.