НАБЛЪСКВАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБЛЪ̀СКВАМ, -аш, несв.; наблъ̀скам, -аш, несв. и св., прех. Разг. 1. Вкарвам с блъскане, натиск някого, нещо, някъде; натиквам1, набутвам. Противно белите му [на албиноса] пръсти стиснаха като клещи гърка за рамото и го наблъскаха в колата. Д. Димов, Т, 533. Среден ръст, обло лице и очи, които веднага ме подлудиха.. Аз така се втренчих в тях, че хазайката Хрисула се изплаши, наблъска ме набързо в стаята и затръшна вратата. С. Северняк, ВСД, 128. Наблъска [Борислав] книгата в джоба си и лениво затътри крака към селото. А. Гуляшки, МТС, 336.
2. Вкарвам, помествам много хора или неща в тясно, малко помещение, пространство; натъпквам, натиквам1, набутвам. Приспособиха и конюшната за затвор. Наблъскаха и тука толкова много народ, че вътре с мъка се дишаше. Зл. Чолакова, БК, 103. Изкачихме се на втория етаж на съда. Наблъскаха ни в една стая с прозорец към някакъв вътрешен двор. Ем. Манов, ПЯ, 12. Окръжи бюрото с тия 40-50 катили, направи някоя шашарма, наблъскай в кутиите няколко снопа бюлетини и ето ти тебе магарето народен представител, ха-ха-ха! Ал. Константинов, БГ, 113. От дисагите излезе прехрана за цяла неделя. В тях дядо Димитър беше наблъскал всичко, каквото се е мернало пред него и пред добрата му стопанка. Ст. Чилингиров, ХНН, 45. Зад дърветата бяха побили [вълкодавчани] нагъсто високи заострени колове, а между тях бяха наблъскали дебел пласт трънак. О. Василев, ЗЗ, 71-72.
3. Напълвам нещо много, докрай; натъпквам, набумквам, набухвам, надумквам1. Дървета из балкана колкото си искаш — наблъскат догоре печката и картофите или бобът бързо увираха. Й. Йовков, ВТ, 9. Разшета се, намери пръстена ваза с троянски шарки, наблъска я с лалета и я сложи на масата. Ст. Марков, ДБ, 121. ● Обр. — Е, момичета, скоро ще излитнете от тези стени, ще влезете в живота. И аз се питам: дали ви подготвихме, както трябва, за него? С нашите аритметики, психологии,.. и пр., с които наблъскахме малките ви главици, изпълнихме ли дълга си? СбЦГМГ, 47.
4. Неодобр. Написвам, поставям много, в голямо количество (обикн. слаби оценки, отсъствия, забележки и под.); нашибвам. А Чарли ръмжеше настръхнал и до нас достигаше само: "Да-а, двойка." След това инспекторът вдигна Митко.. Чарли отново въздъхна тежко:"Да-а..." — и за един час ни наблъска двадесет двойки. НМ, 1963, бр. 246, 4. наблъсквам се, наблъскам се страд.
НАБЛЪ̀СКВАМ СЕ несв.; наблъ̀скам се св., непрех. Разг. 1. Влизам с блъскане, с усилие някъде, където е тясно или където има много хора; набутвам се, натиквам се. Наблъсквам се в първия пристигнал влак и въпреки напора на навалицата успявам да се задържа близо до изхода. Б. Райнов, ГН, 118.
2. Само мн. и 3 л. ед. За много хора — поместваме се в тясно, малко пространство; натъпквам се, набутвам се, натиквам се. Той е допущал, че тук може да бъде тъмно и влажно, но никога не е помислял, че толкова много хора може да се наблъскат в една стая и да се наредят като сардели в кутия. К. Калчев, ЖП, 282. Оскъдицата и гладът бяха свили гнездо в стаята, в която бяхме се наблъскали като добитък. Д. Спространов, С, 169. В тясното салонче се бяха наблъскали близо четиридесет младежи, от които само двама надхвърляха двадесет години. П. Льочев, ПБП, 14.
3. Поглъщам нещо в голямо количество; натъпквам се, набумквам се, надънвам се, надумквам се.