НАБЛЯ̀ГАМ

НАБЛЯ̀ГАМ, -аш, несв.; наблѐгна, -еш, мин. св. -ах, прич. мин. страд. наблѐгнат, св. 1. Непрех. и прех. Натискам върху нещо, като обикн. се облягам на него, за да го отворя, изкъртя. Тя се загледа в неспокойния мрак и забрави да изтърси месала на кучетата. Стори ѝ се, че някой силно набляга на дворната врата и иска да я изкърти. К. Петканов, ДЧ, 395. Трепнаха старците: дочуха се псувни от навалица. Наближиха... наблягат дядовите хаджиеви врати. А. Страшимиров, А, 573. Не повика, не се обади, наблегна на вратата със страшната си сила и я отхвърли пред себе си. Й. Йовков, СЛ, 52. // Натискам нещо или с нещо. Секретарят сви вежди, бърже зачеркна нещо от една дебела книга, вписа го в друга и толкова силно наблягаше перото, че се чуваше чак в съседните стаи. М. Кремен, СС, 61. До него друг, превил снага, лопатата в земята с крак набляга. П. П. Славейков, Събр. съч. III, 153. Той се наклони към иконата и приготви ножа си. Чакаше само някоя светкавица, за да улучи края на венеца и да почне да го отпаря.. Той искаше да свърши колкото се може по-скоро, наблягаше по-силно с ножа си, бързаше. Й. Йовков, Ж 1945, 179-182. ● Обр. Мъглива ноемврийска вечер набляга в двата прозореца на стаята. П. Тодоров, Събр. пр II, 215. Набляга на прозорчето отвън / със сухи длани капещата шума. / И все не иде сън. Бл. Димитрова, Л, 180.

2. Непрех. С предл. на. Изговарям, произнасям дума или израз с по-голяма сила или по особен начин, за да изтъкна, подчертая важността, значението им; натъртвам. Той говореше със злоба. Особено наблягаше на съгласните. Ем. Станев, ИК I и II, 269. Възвърнали са си [германците], значи, два града от окупираната територия на изток — поясни с тона на вещ познавач главният прокурор, като наблягаше на всяка дума, сякаш диктуваше формула. Г. Караславов, Т, 23.

3. Непрех. Обикн. с предл. на. Насочвам, спирам, обръщам вниманието на някого върху нещо важно; подчертавам. — Необходимо бе да се спечели доверието и помощ‑

та — на това наблягам, — доверието и помощта на близките и далечни страни и преди всичко на Русия. Ст. Дичев, ЗС I, 118. А княжеската заповед, макар и да беше изказана простичко, с тревога наблягаше на три много важни неща. А. Гуляшки, ЗВ, 344. Домна не си правеше труд да се прикрива. Дори наблягаше на своите похождения, за да жегне, да подцени още веднъж Христофор. Б. Болгар, Б, 103. // Давам предимство, поставям тежестта върху нещо пред други неща. Докато добрите ученици играят през ваканцията, двойкаджиите ще наблягат на уроците и в началото на следващата година ще се явяват на изпит добре подготвени. М. Марчевски, ГБ, 254. Историята досега не ни е представила нито един пример, от който да видим, че народи или държави са падале и загивале преди да дойдат в нравствено разтление. Затуй Друмев с такова упорство набляга във всички свои дела за силата на нравствените начала на обществото. Г. Константинов, ПР, 51-52.

4. Непрех. Остар. и диал. Настоявам пред някого за нещо, за някого. Същия ден лорд Идеслей му отговори [на Ласелс]: "Мъчнотиите, на които биха били подвергнати както България, тъй и Европа вследствие на отречението на княз Александра, са от такова сериозно естество, че правителството на Нейно Величество ви моли настоятелно да наблягате върху Негово Величество да остане в страната и да я води през настоящата криза." С. Радев, ССБ II, 229. Тя придумваше Бенка да набляга пред баща си за изпъждането на стрина Благунка, докато не са се венчали. Ил. Волен, ДД, 27. На Станка очите ѝ станаха четири за мене. Брат ѝ, Гоната, майка ѝ и всичките им комшии наблягат за мене [да се ожени]. М. Кънчев, В, 121. наблягам се, наблегна се. страд. от наблягам в 1 знач. набляга се, наблегне се безл. По това време в донесенията на руския консул до царя особено се наблягаше на факта, че подир разоренията населението бързо се увеличава. Д. Яръмов, БП, 178. В Народния театър за пръв път се обръща внимание на правилното произношение на думите,..; държи се на чист език,.., набляга се на логическото ударение. М. Кремен, РЯ, 144.

НАБЛЯ̀ГАМ СЕ несв.; наблѐгна се св., непрех. Остар. и диал. 1. Облягам се, опирам се на нещо. Не се наблягай на гнил плет. Погов., П. Р. Славейков, БП I, 311.

2. Разчитам, опирам се на някого или нещо. Баща му,.. два пъти вече минава с кош на гръб край него .., а той, Петър, стои!.. да се набляга на него, стария — нима може, нима е редно? Ц. Церковски, Разк., 102. Комитетът дотолкова са наблягаше на народа, щото няколко пъти е искал да повдигне знамето на въстанието. З. Стоянов, ЗБВ I, 166. Хубостта не е вечна; и тези които само на хубостта си ся наблягат, не си приготвят добри сетнини. П. Р. Славейков, ВЖ, 123. // Основавам се, опирам се на нещо. Понеже много се напираше за нашите недобори, аз направих една сметка, която е, разбира се, приблизителна, не може точно върху нея човек да се набляга, но тя ще служи като едно доказателство пак, че очакванията на финансовия министър са близо до истината. Бълг., 1902, бр. 507, 1. Те [легистите] казвали на клерикалите: — Ви се наблягате на лъжливи документи; и всичките тези сурови обвинения са биле справедливи. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 53‑54.

Списък на думите по буква