НАБЛЯГАНЕ —Речник на българския език — алтернативна версия

НАБЛЯ̀ГАНЕ ср. Отгл. същ. от наблягам и от наблягам се. И въпреки силното наблягане и сърдито каране на тато, тя стои на своето. Т. Влайков, Пр I, 314. Папството и светската власт — са захванали да се бият с оръжия, с доказателства, с насилие,.., с наблягане на измислени или подправени исторически документи. Д. Писарев, ПУЖ (превод), 5.