НАБОД —Речник на българския език — алтернативна версия

НА̀БОД¹ м. Диал. Дълга вила; набодня, набой2, набуня.

— От Н. Геров, Речник на блъгарский язик, 1899.

НА̀БОД² м. Диал. 1. Фигура, изображение, избодено, направено с бодене върху нещо, някого. Краката му бяха чудовищни и ръцете му попъстрени с черни набоди, които представяха риби, змии и орел с две глави, бяха всякога и зиме и лете запретнати. П. Р. Славейков, ЦП, 40.

2. Засягане на някого с думи; надумка (Н. Геров, РБЯ).