НАБОЖДАМ —Речник на българския език — алтернативна версия
НАБО̀ЖДАМ, -аш, несв.; набода̀, -ѐш, мин. св. набо̀дох, прич. мин. св. деят. набо̀л, прич. мин. страд. набо̀ден, св. 1. Прех. Бода нещо, обикн. на много места, като го правя на дупки; надупчвам. Докато запалените съчки пращяха в пещта, Кънювица омеси погачата, набоде я на няколко места с вилица, взе едно паче перо и я намаза отгоре с топена мас. А. Гуляшки, СВ, 299. ● Обр. От невисокия свод се спущаха дълги заледени висулки, каквито само през зимата се срещаха под стрехите. От тях капеше вода върху други ледени пръчки,.. Те бяха наболи свода и земята, като големи, чудновати гвоздеи и придаваха на пещерата страшен и тайнствен вид — също като в приказките. Ив. Мартинов, ПМ, 26.
2. Прех. Забивам2, втиквам остър предмет в нещо; набучвам, забучвам. — Вземи си от краставичките.. Миряна набоде на вилицата едно резенче, сдъвка го. Ем. Станев, ИК I и II, 196. Всички тия прекрасни гости пресягат уж срамежливо към дългата порцеланова чиния с разкъсано сякаш от бомба прасенце, набождат с виличките си някоя тлъста мръвчица или късче препечена кожица. Св. Минков, РТК, 140-141. Тато с четирирога вила-яба набожда стовареното там сено и го подхвърля към един или друг ъгъл, дето ще бъде напластено. Т. Влайков, Пр I, 16.
3. Прех. Втиквам, закрепям някъде нещо, обикн. заострено; забождам, затъквам. Жените са наболи в косите си жълти цветя — димитровчета. А. Каралийчев, ПГ, 184. Враната решила да се разхубави. Насъбрала паунови пера и ги набола на опашката си. СбСт, 71. Дребен дъждец зароси над нивата.. Пъргавите жътвари набодоха сърпите по натъркаляните снопи, затекоха се към синура като подплашени яребици и се сгушиха в гъстия капинак. А. Каралийчев, В, 168. Беляза той по-късно със сапунчето по обърнатия разкроен плат бели следи,.., набожда иглички по разкъсаните тропоски,.., опъва яката. З. Сребров, Избр. разк., 139.
4. Прех. Наранявам с бодене; убождам. Дигнал Ежко Кума Лиса на гърба си. И набол я със бодлите през торбата. Ран Босилек, Р, 58. Набодох си пръста.
5. Прех. Разг. Посаждам, засаждам обикн. много неща. Децата му набодоха много фиданки зад кошарата. Ст. Даскалов, ЕС, 42. През последните години много чиновници и работници поспестиха пари, накупиха малки късове земя и набодоха памид и болгар. С. Северняк, П, 99.
6. Непрех. За растения — пониквам съвсем слабо; покълвам. Из напечената от слънцето земя бяха наболи месести стръкове от лалета и божур, още нецъфнали. Й. Йовков, ЖС, 17. В гората,.., беше останал корав и тежък сняг, но по откритите полянки беше набола крехка тревица. И Петров, ЛГ, 106. Полето — някъде черно, където бе угарисано, другаде зелено, където бяха наболи есенниците — мамеше погледа ту надолу в гълъбовата далечина, ту по близките хълмове. Т. Харманджиев, Р, 14. Житата са вече наболи, а едно време бащите ни ринеха снега подир Коледа, за да дозасеят. А. Каралийчев, С, 105. // За косми и под. — израствам, показвам се съвсем слабо. От време на време Кондарев се усмихваше и усмивката се губеше в неговата гъсто набола брада. Ем. Станев, ИК I и II, 445. Облече се [Ванко], попипа брадата си, набола през нощта, спря пред голямото огледало до стената и за пръв път се видя от глава до пети. М. Грубешлиева, ПИУ, 14. Китан Щъркот се изправи срещу войводата висок чак до почернелите греди на пондилото, а едва що бяха наболи тъмни мустачки под носа му. Д. Талев, И, 28. Козлето забеляза коня,.., изви глава и насочи едва наболите си рогца към него. Д. Кисьов, Щ, 187. набождам се, набода се страд. от набождам в 1- 5 знач. набождам си, набода си възвр. от набождам във 2, 3 и 5 знач. Набоди си от мезетата.
НАБО̀ЖДАМ СЕ несв.; набода̀ се св., непрех. Наранявам се от нещо остро, което боде; убождам се. Отвори дядо поп очи, / посегна към шишето, / но се набоде на сърчи / и трепна му сърцето. Т. Харманджиев, П, 67. Набодох се на трън.